Ще спре ли купуването на гласове на избиратели? | Новини и анализи от България | DW | 15.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ще спре ли купуването на гласове на избиратели?

Ако не се опрости процедурата по доказване на този вид престъпления, то и шансовете за постановяването на присъди остават много малки, твърди в гледната си точка Емилиян Лилов.

default

В България тайната на вота е гарантирана от Конституцията

Купуването на гласове на избиратели е едно от трудните за доказване престъпление. За това говори и конкретният случай с двамата задържани от Несебър, които правили предизборна агитация в едно село, но категорично отричат, да са предлагали пари.

Сега редът за доказване на този вид престъпление е регламентиран в Наказателно-процесуалния кодекс, което дава основание на експертите да вярват, че въпросът вече не е толкова на законодателство, колкото на правоприлагане. И тук нещата обаче удрят на камък, например ако си припомним, колко трудно България се справя с налагането на закона в практиката, каквито са и най-честите критики от Брюксел към София.

А особено в България имаме нужда от спешно правоприлагане заради масовата практика за най-нагло купуване на гласове предимно в ромските квартали. Тази порочна практика междувременно се е превърнала в нещо като задължителна характеристика на всякакви вотове в България, и е крайно време тя да бъде пресечена. Опити в това отношение и преди са правени, най-малкото е заявявана политическа воля за това, и като че ли обаче нещата стигат само дотук.

Ако приемем, че е налице законовата база, т.е. щом законът третира купуването на гласове като престъпление, значи е време, правоприлагащите органи да се задействат. Ще рече, в деня на изборите органите на МВР и прокуратурата да се намесят, като попречат на търговията с гласове. Това е на теория. Как стоят обаче нещата в практиката? Реалистично ли е да очакваме това да се случи?

Сега процедурата по доказване на този вид престъпление е много сложна, бавна и тромава. А оттук – и малко ефективна. Вече има информации, че по места се събират личните данни на хиляди избиратели с цел, те да бъдат вербувани за гласуване по указан отвън начин. Говори се, че цената на един глас вървяла между 50 и 80 лева, че били активизирани определени участници в предизборната надпревара, вкл. криминогенния контингент, твърдят от инициативата “Не на купуването на гласове”.

С промените в Наказателния кодекс преди година бяха криминализирани действията на тези, които купуват гласове. Сега се предлага, с друга поправка да бъде криминализирано и действието на тези, които си продават гласа. С нова поправка в НК, междувременно приета на първо четене в парламента, се иска, всеки “гласоподавател, който поиска или приеме дар или облага, за да участва в съответния вот, или пък приеме да гласува по начин, който му е указан, да се наказва с лишаване от свобода от 6 месеца до две години”. - Съгласете се, че това е доста популистко, защото е утопия да очакваме, че в едно ромско гето, например, където са раздадени пари на калпак на няколко хиляди души, съответно ще бъдат образувани и няколко хиляди предварителни производства! Затова и следващата идея – продажбата на гласове да бъде третирана като административно-наказателно нарушение, което да се наказва с глоба до 500 лева.

В това предложение има хляб, показва случаят с другия вид престъпление по време на избори – двойното гласуване. Преди като че ли също бяхме свикнали, някой да упражни правото си на глас два, три, пет или дори 17 пъти, без от това да произтече нищо за него. Вече в България има немалко изтърпени наказания с глоба до 500 лева, и тук се налага обаче да си припомним още нещо – че промяната стана възможна именно, след като санкцията беше променена от пробация в глоба, а прокуратурата успя да докаже наличието на този вид престъпление по време на предишните парламентарни и президентски избори, както и на изборите за ЕП.

Очевидно това е пътят – максимално опростяване на процедурата по доказване на престъпление, наличието на воля у правоприлагащите органи да разкриват подобен тип престъпления, и накрая - конкретни действия преди или по време на самите избори. В противен нищо няма да се промени, а престъпленията, засягащи правата и свободите на гражданите и демократичната избирателна система, просто ще си продължат.

Подобно съдържание

Реклама