Ще се стигне ли до война на Крим? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ще се стигне ли до война на Крим?

Вчера Русия повиши бойната готовност на армията си по границата с Украйна. Днес пък стана ясно, че парламентът и правителството в Крим са превзети от отряди на рускоезичното местно население. Дали ще се стигне до война?

default

Сблъсъци пред парламента в Крим (26.02.)

В сряда (26.02.) президентът Путин изненадващо нареди да бъде извършена спешна проверка на бойната готовност на армейските подразделения в западната и централната част на Русия. Малко след това министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че голяма част от руските войски, сред които и военните подразделения по границата с Украйна, трябва да бъдат в бойна готовност. Конкретна причина за предприемането на този ход обаче така и не беше назована. Действията на Москва предизвикаха тревога както в Киев, така и в Брюксел. Днес (27.02) украинското Външно министерство повика руския посланик, пред когото беше изразена "загриженост поради неоповестеното придвижване". А генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен настойчиво призова Русия "да не предприема никакви действия, които биха могли да увеличат напрежението или да доведат до недоразумения". Рано тази сутрин стана ясно, че сградите на парламента и правителството в украинската автономна република Крим са под контрола на отряди за самоотбрана, формирани от местното рускоезично население.

Много украинци се опасяват, че след смяната на властта в Киев Русия би могла да започне военна операция в бившата съветска република. Известно е, че Москва не признава легитимността на новите управляващи в Украйна. Тревогите се усилват и от официалното съобщение на Кремъл, че ще предостави на своя територия закрила на сваления украински президент Виктор Янукович.

Schiffe der russischen Schwarzmeerflotte

Руски кораби в Севастопол

Руски паспорти за украинците?

Преди няколко години Владимир Путин бе казал, че евентуална военна конфронтация с Украйна би представлявала "същински кошмар". "Самата мисъл за такова нещо е ужасяваща. Подобен сценарий не е възможен", каза в сряда (26.02.) и Валентина Матвиенко, председателка на Съвета на федерацията в Москва - горната камара на руския парламент, в която са представени регионите.

Същевременно в Държавната Дума, долната камара на парламента, се водят остри дискусии около събитията в съседна Украйна. Десният популист Владимир Жириновский дори предложи на украинците да бъдат раздадени руски паспорти.

Украйна, както и западните наблюдатели внимателно следят подобни новини. Германският експерт Йенс Зигерт, който ръководи московското бюро на фондация "Хайнрих Бьол", напомня, че Русия вече е раздавала руски паспорти в откъсналата се от Грузия Абхазия. В интервю за Дойче Веле той казва, че сега това би било опасна стъпка от страна на Москва.

Повечето експерти не вярват, че Русия ще интервенира в съседна Украйна. Публицистът Кристиан Виперфюрт не вижда причини за руска военна интервенция, въпреки че не изключва категорично такава опция. "Не виждам причина границите на Украйна да бъдат поставяни под въпрос", смята той. Герхард Мангот от университета в Инсбрук пък е категоричен: "Напълно изключвам подобен сценарий. Военна интервенция би нанесла сериозни щети на връзките на Русия с ЕС и САЩ." Той подчертава, че освен това украинската армия би могла да окаже силна съпротива. "Бих могъл да си представя руска военна намеса, само ако на Крим се стигне до сблъсъци между руското, украинското и татарското население и ако централната власт в Киев постави под въпрос автономията на Крим. Но това е почти изключено", каза той вчера (26.02.) в интервю за Дойче Веле.

Ето, че тази сутрин обаче стана ясно, че сградите на регионалния парламент и на правителството в украинската автономна република Крим са били превзети от отряди за самоотбрана, формирани от местното рускоезично население. Украинските сили за сигурност са поставени в режим на повишена готовност, а Русия обяви, че ще защитава правата на своите сънародници и ще реагира "безкомпромисно" на всяко нарушение. Информационните агенции съобщиха, че създадени стихийно в целия полуостров подобни отряди се насочват към регионалната столица Симферопол.

Wladimir Putin Präsident Russland Moskau PK Pressekonferenz 19.12.2013

Временният президент на Украйна предупреди Путин да не предприема военна агресия

Грешна оценка на събитията

Повечето експерти са единодушни, че Русия е допуснала сериозни грешки в политиката си спрямо Украйна. "Събитията в Киев са тежко поражение за Москва. Кремъл просто подцени опозиционното протестно движение на Майдан. Президентът Путин очевидно е вярвал, че може да привлече Украйна на своя страна със заема от 15 милиарда долара", казва Мангот.

"Русия няма никакъв шанс да привчеле Украйна към себе си. Този шанс беше пропилян най-късно след оставката на президента Виктор Янукович", казва Петер Шулце от университета в Гьотинген. Според него сега Русия няма никакъв интерес "да тропа с юмруци по масата и да се държи пренебрежително спрямо Украйна". "Москва знае много добре, че в Украйна не може да заложи на сепаратистката карта", казва Шулце.

Повечето експерти оценяват различно бъдещите отношения между Москва и Киев. Петер Шулце смята, че много неща ще зависят от изхода на президентските избори в Украйна в края на май. "Дори да настъпи сближаване между Украйна и ЕС, на което Москва гледа критично, двете съседни страни са принудени да се разбират", казва той. Публицистът Кристиан Виперфюрт е убеден, че връзките между Украйна и Русия ще останат твърде сложни. "В Украйна се засилва тенденцията към отдалечаване от Москва. Не вярвам обаче Русия да окаже масиран икономически или военен натиск върху Украйна", казва той. Герхард Мангот гледа на ситуацията от друг ъгъл. Той не изключва, че Русия може да спре вече обещаните заеми за Украйна. "Москва може да се откаже и от дадената отстъпка за цената на природния газ", казва Мангот.

Голяма част от рунаците пък са на мнение, че страната им трябва да прояви въздържаност спрямо Украйна. Според резултатите от последната анкета на московския социологически институт WZIOM, 73% от руснаците смятат, че Русия не бива да се намесва в работите на Украйна.

Редакцията препоръчва