Ще се оправи ли някога Гърция? | Новини и анализи от Европа | DW | 27.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ще се оправи ли някога Гърция?

Пукнатини в Атина: обещанията, които гръцкото правителство дава на народа си, са несъвместими с ангажиментите за реформи, които Атина пое пред европейските си партньори. Какви ще са последиците от това разминаване?

"Сириза", съюзът на радикалните леви на премиера Алексис Ципрас, е определян най-често като лявопопулистка партия. Това не е грешно, но е неточно, защото "Сириза" - такава, каквато е днес, е преди всичко ревизионистична партия. Именно ревизионизмът, тоест - политиката, целяща промяна на вече установен (правен) порядък или на някаква политическа програма, стои в основата на обещанията на "Сириза". Сегашните управници в Гърция бяха избрани, защото обещаха да анулират съществуващите договори на страната и да прекратят действието на меморандумите между Гърция и международните донори. Едно от ключовите обещания в приетата през 2013 г. политическа програма на "Сириза" гласи: "Ние ще отменим меморандумите и законите за изпълнение на договореностите". Долу Версай!

Обещания и реалност

Ревизионизмът направи "Сириза" силна, но ако сега партията не даде това, което голяма част от избирателите ѝ очакват от нея, скоро тя ще загуби силата си. Такава бе съдбата на социалистическото движение ПАСОК, което на последните избори преди избухването на кризата, състояли се през есента на 2009 година, беше най-силната партия в страната. Тогава "Сириза" получи едва 4,6% от гласовете на гръцките избиратели. На последните избори, които се проведоха в края на януари т.г., "Сириза" вече беше първа партия, докато ПАСОК взе едва 4,7% от гласовете. Тази промяна в нагласите на избирателите се дължи на факта, че много от тях преминаха от ПАСОК към "Сириза", защото вярваха, че Ципрас ще продължи старата клиентелистка политика на ПАСОК.

Но тъй като на Ципрас му липсват необходимите за това пари, разминаването между предизборни обещания и реална политика ще се отрази съвсем скоро на единството в неговите фракция и партия. Първите пукнатини вече са налице. Цели 12 часа продължи инфарктното заседание на фракцията "Сириза", на което бяха обсъдени договорените условия между гръцкото правителство и финансовите министри от еврозоната за продължаване на онова спешно финансиране, което Ципрас обяви за невалидно още в нощта след изборната си победа. На това обсъждане имаше депутати, а дори и няколко министри, които се изправиха срещу Ципрас. Спорове има и по въпроса дали правителството трябва да даде за гласуване в парламента договореното временно решение, което важи до април. Пробно гласуване показа, че управляващата коалиция вече не разполага с гласовете, които са ѝ необходими, за да прокара програмата си за реформи.

Но дори Ципрас да успее да дисциплинира парламентарната си група, рано или късно в парламента ще влязат за обсъждане законите за тези реформи - а някои от тях са определено несъвместими със същността на "Сириза". Тогава Ципрас ще трябва да търси съмишленици сред новата партия "To Potami" или дори в редиците на основните си политически опоненти от "Нова демокрация" и ПАСОК. Положителното в случая е, че така би възникнала широка парламентарна подкрепа за договореностите с еврозоната, което на свой ред би било равнозначно на един вид нова (неофициална) голяма коалиция - естествено, ако приемем, че в търсенето на авариен изход Ципрас няма да реши да насрочи референдум за политиката на икономии. Един такъв референдум най-вероятно би показал, че мнозинството от гърците са против разрива с еврозоната.

Tsipras Alexis Griechenland Parlament Athen Ministerpräsident Syriza

Гръцкият премиер Алексис Ципрас

Но дори да приемем, че е възможно да се осигури политическа подкрепа за осъщестяване на реформите и продължаване на сътрудничеството с Тройката, без ясен отговор остава въпросът дали все някога Гърция ще е в състояние да се справя сама, без финансови помощи отвън. Много от експертите, запознати с актуалните цифри, са на мнение, че това лято еврозоната ще трябва да изготви нова, трета поред спасителна програма за Гърция. Докато нивото на гръцките заплати и пенсии не отговаря на възможностите на гръцката икономика, Атина ще е зависима от външно финансиране. Средната работна заплата в Гърция би следвало да спадне до ниво, което е някъде между средните възнаграждения в Естония и Словения. Но това е възможно само чрез допълнителни съкращения и икономии.

За танго са нужни двама

Малко вероятно е обаче, че тъкмо "Сириза" ще тръгне по този път. Писмото с намерения за реформи, което уж е писано от гръцкия финансов министър Варуфакис, но всъщност съдържа формулировките и исканията на Еврокомисията, на пръв поглед изглежда наистина издържано в реформаторски дух. Стига да не беше пример за празнословие. В него Варуфакис се ангажира да изпълнява "план за реформи в съзвучие с програмната декларация на премиера Ципрас, представена пред гръцкия парламент". Това е все едно някой да твърди, че ще води мирна политика в съзвучие с идеологията на Червените кхмери. Защото речта на Ципрас е просто несъвместима с уверенията за реформи.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле каза тези дни по адрес на Атина, че да управляваш е като да имаш рандеву с действителността. В случая ролята на действителността изпълнява еврозоната. Тя няма никакъв интерес от разрив с Ципрас. Но както добре знаем - за танго са нужни двама.

Михаел Мартенс, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва

Реклама