Ще се завърнат ли младите българи? | Новини и анализи от България | DW | 05.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Ще се завърнат ли младите българи?

Ежегодно около 30 000 млади българи отиват да следват в чужбина. Каква част от бъдещите специалисти обаче е склонна да се завърне след дипломирането си в родината? Какво привлича и отблъсква младите хора в България?

Николай Цеков се срещна и разговаря по темата с хора, направили успешна кариера в България.

Поне една трета от завършващите на Запад млади български специалисти се завръщат в родината си. Много от тях след време търсят отново реализация зад граница, която също може да се окаже само временна спирка в забързаното ни ежедневие в смаляващия се модерен свят без граници.

Шефът на софтуерната компания „Булпрос“ Ивайло Славов е убеден, че условията за работа на млади програмисти в България са вече съизмерими като заплащане и възможности за израстване в професията с която и да е развита държава в света. Славов се е завърнал в родината преди седем години, а преди това 18 години е учил, а след това работил в Германия за международни софтуерни гиганти. След като само за 5 години броят на наетите от „Булпрос“ програмисти нараства от 5 на 400, компанията започва да печели не само от аутсорсинг - в случая въвеждане в страната на чужди програмни продукти - но и от собствени разработки.

Успехът на новото предприятие е сред мотивите на Германо-българската търговско-индустриална камара да го удостои тази година с една от големите си награди. Според Славов, успех в задържането на млади и можещи българи могат да имат преди всичко компаниите, които отделят еднакво внимание и на материалното благополучие, и на кариерното развитие. Софтуерни къщи като закупената от американски инвеститор фирма „Телерик“ и софийското предприятие на германската компания „SAP“ са показали, че успешно могат да произвеждат и задържат собствените си кадри, твърди Славов. Той смята до края на годината да наеме още 150-200 млади програмисти, за да увеличи двойно оборота на компанията си. Бизнесменът обаче не крие, че дори в този елитен и проспериращ отрасъл на българската икономика има неблагополучия в трайното ангажиране на млади български специалисти. „Невинаги им отделяме нужното лично внимание и не структурираме добре стимулите, професионалното израстване и задоволяването на потребностите на младите хора“, споделя Славов.

SAP Logo

В българския клон на германския концерн "SAP" знаят как да задържат добрите специалисти

Нарастващият дефицит на кадри за предприятията в българския аутсорсинг мотивира бизнеса да иска осезаемо смекчаване на условията за получаване на българската „синя карта“, която предоставя режим на постоянно пребиваване в страната на висококвалифицирани кадри извън ЕС. Във фирмата на Славов работят програмисти от 10 страни. За получаване на „синя карта“ се чака минимум 6 месеца, разказва той. "Предлагаме този срок да бъде намален до 2 месеца, което не означава да напълним България с всякакви хора от Филипините, Индия или Северна Африка! Нужни са ни единствено висококвалифицирани кадри с цел да увеличим добавената стойност в българските софтуерни продукти. А връщането обратно на българските програмисти, установили се на работа в чужбина, е доста трудна задача“, признава шефът на „Булпрос“.

А търси ли някой лекари за България?

Активистите на "Тук-Там" - сдружението на българите с опит в чужбина -Бойко Благоев и Мила Натудова казват, че липсва не само достоверна, но и каквато и да било информация за изтичането на мозъци от страната. „От ежегодните кариерни форуми в София знаем, че около половината от търсещите работа в България младежи със западни дипломи са наскоро завърнали се в страната абсолвенти. Половината от продължаващите да учат зад граница пък твърдят, че са решили да се завърнат, а останалите се колебаят дали да го направят. Само около 1-2 процента от западните възпитаници твърдо отказват да се върнат в България", уверява Благоев.

А според колежката му, 15 български фирми – предимно предприятия на големи задгранични инвеститори в България - са заявили интерес да си намерят кадри сред желаещите да се завърнат в родината. „Инвеститорите в българската икономика търсят най-вече инженерни кадри заради острия им дефицит в страната. Смайващото е, че на фона на изтичащите навън като пясък между пръстите лекари и медицински специалисти ние не успяхме да намерим нито един български работодател в бранша, било то болница или клиника, който да търси завършващи на Запад български медици! Същото е положението на трудовия пазар и за специалистите в области като архитектурата и право“, не скрива тревогите си Натудова.

Паралелните реалности на България

Infografik Ausländische Studierende in Deutschland

Графиката показва ръста на чуждестранните абсолвенти в Германия през периода 1993-2011 г.

Бойко Благоев и Мила Натудова са единодушни, че личните причини и семейната среда заемат много важно място в мотивацията за или против връщането в родината. А Ивайло Славов от „Булпрос“признава, че черногледството сред българите в чужбина за развитието на собствената им страна не е за подценяване. "Не се изненадах, когато открих, че лошите слухове за България са доста преувеличени“, разказва бизнесменът.

Част от завръщащите се в България млади специалисти споделят с Мила Натудова, че са приятно изненадани от промените, които откриват, колкото и малки да са те. Но го има и другото - например когато се обявява конкурс заради някой „връзкар“, допълва тя. Благоев посочва и други „паралелни реалности“ в живота на българите. „В България огорчението възниква, когато си намерил подходящата приятелска среда и обещаващо кариерно развитие, но все повече започваш да забелязваш, че цели системи, като правосъдието или администрацията, например, просто не работят. А това вече няма как да не влияе на младите специалисти, когато решават къде да продължат професионалното си развитие", заключава Благоев.

Редакцията препоръчва

Реклама