Ще свали ли темата за Северна Македония правителството на Петков? | Новини и анализи от България | DW | 16.05.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Ще свали ли темата за Северна Македония правителството на Петков?

Темата за Северна Македония е на път да свали българското правителство. Както е тръгнало, и през 2300 година София и Скопие все така ще си спорят чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Но тогава ще се мразят още повече.

Българският премиер Кирил Петков и македонският му колега Димитър Ковачевски в Скопие

Българският премиер Кирил Петков и македонският му колега Димитър Ковачевски в Скопие

Тази тема тръгна с летящ старт в първите два месеца на правителството на Кирил Петков, а сега е в задънена улица: вдигането на ветото на България за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония в ЕС. Тема, която вече е на път да се превърне в табу за управляващата коалиция. 

На всички отсам и отвъд Вардар е ясно, че до края на френското председателство на Съвета на ЕС - 30 юни - няма да се случи нищо съществено. Тъй като не е отбелязан напредък по спорните теми, няма да има и съвместно заседание на българското и македонското правителства на 22 май в Скопие, както беше договорено. 20-ото заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония е насрочено за септември - по настояване на Скопие. Постигнатото досега не е обнадеждаващо - нито като напредък по темите, замръзнали до Охридската епископия, нито като ритъм на работа. 

"Северна Македония може да събори правителството"

Редакцията препоръчва

Анализатори, а вече и политици признават гласно, че ветото за Северна Македония може да свали властта. Призна го по БНР и депутатът от БСП Петър Кънев, според когото тази тема може да събори правителството, "ако то не се вслуша в настроенията на народа". Несъмнено управляващите са наясно с настроенията, защото въпросът потъва все по-надолу в дневния им ред и първоначалният ентусиазъм изглежда се е изпарил. Премиерът вече не говори за "надграждане" и "нова енергия" в отношенията, а се опитва да примири червените линии и зелената светлина за Евросъюза. "Всички българи знаят, че Северна Македония трябва да е в ЕС и правата на българите там да бъдат защитени. Няма да направим нищо без Народното събрание, но кой иска беден съсед извън ЕС", заяви по Нова телевизия Кирил Петков.

По македонската тема в българското общество няма голямо разделение - за разлика от отношението спрямо войната в Украйна, където от една страна са симпатизиращите на Русия и режима на Путин, от друга - осъждащите ги. Мнозинството българи одобрява ветото за Скопие и смята, че подкрепа трябва да бъде дадена едва след като югозападната съседка изпълни условията в Договора за добросъседство. Тази непреклонност констатираха множество социологически проучвания в последната година. И макар ситуацията да не е като през 2020 година, когато България наложи ветото и над 80% от българите бяха за такава твърда позиция, сега данните показват нива от около 70%. А има и такива, които смятат, че Северна Македония трябва да остане извън Общността. Толкова силна обществена съпротива може да сломи всяка политическа воля - независимо от многократни изявления на лидери от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и евродепутати, че българският национален интерес е Северна Македония да се присъедини към ЕС. 

В коалицията, която бездруго не се слави с отборен дух, политическа воля относно ветото за Северна Македония не е налична. БСП със зъби и нокти се държи за червената линия, както и "Има такъв народ". Председателят на Комисията по външна политика Димитър Гърдев (ИТН) дори коментира по БНТ, че "през последната година двустранните отношения между България и РСМ вместо да се подобряват, рязко са се влошили", а по настояване на службите при посещенията си в РСМ външната министърка Теодора Генчовска била с охрана.

В огласената наскоро в парламента декларация от "Демократична България", темата Северна Македония липсва - въпреки че техни симпатизанти и избиратели са сред подкрепящите отпадането на ветото. Призовава се за "депутинизация" и се извеждат приоритети в различни сфери, чиято реализация ще гарантира подкрепата на ДБ за управлението. Но ветото на Северна Македония не е сред тези приоритети.

В коалицията са наясно, че македонският въпрос може да взриви срещу тях недоволство, многократно по-голямо от това на превозвачи, работодатели, синдикати и "Възраждане", взети заедно. Словесната еквилибристика тук няма да помогне, нито ще има подкрепа от опозицията, както стана при "военнотехническата помощ" за Украйна. А това би означавало неизбежно и твърдо падане от власт.

Ще успее ли натискът от ЕС?

Спорно е доколко ще успее натискът на европейските институции за промяна на българската позиция. Към момента дългогодишната безизходица продължава. От 1 юли Чехия поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. Прага вече декларира, че Западните Балкани в контекста на европейското разширяване ще са един от приоритетите ѝ. Нерешеният българо-македонски въпрос, който спира и европейския път на Албания, е само един от проблемите в региона, наред със спора между Сърбия и Косово и напрежението в Черна гора.

На 7 април, когато пристигна в България, за да връчи одобрения План за възстановяване и устойчивост, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен напомни, че през 2020 Европейският съвет е обещал да започне преговори със Северна Македония и Албания. "Трябва да спазим обещанието си, знам, че имате силите да го направите", обърна се тя към премиера. Засега обаче това не се оказва по силите му. Но и българският план за възстановяване и устойчивост още не е одобрен от Съвета на ЕС, за да тръгне финансирането за близо 12 млрд. лева. Очакваше се да стане в началото на май, но добрата новина още я няма.

Както е тръгнало, и през 2300 година София и Скопие все ще си спорят чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Разликата е, че ще се мразят още повече.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание