Ще ратифицира ли Германия договора от Лисабон? | Новини и анализи от Европа | DW | 15.03.2008

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ще ратифицира ли Германия договора от Лисабон?

Договорът от Лисабон е един от най-амбициозните европейски проекти на германската канцлерка Ангела Меркел. Възможно ли е, противно на очакванията, неговото ратифициране да бъде забавено в самата Германия?

В Бундестага се водят дебати относно Лисабонския договор

В Бундестага се водят дебати относно Лисабонския договор

За да влезе в сила на 1-ви януари 2009-та година, както е предвидено в член 6-ти, договорът за реформи на Европейския съюз трябва да бъде ратифициран от всички 27 страни-членки. Ратификационните документи се изпращат в Рим, където се съхраняват оригиналите на европейските договори.

Според процедурата в Германия, Лисабонският договор би следвало да бъде ратифициран чрез закон, приет от двете камари на парламента: Бундестаг и Бундесрат. За да влезе в сила, този закон трябва да бъде подписан от федералния президент Хорст Кьолер.

Необичайното в тази обичайна процедура е, че президентът може и да не подпише ратифицирането на договора.

Възможно е да се повтори историята с Европейската конституция. За разлика от демостративното й отхвърляне на референдумите във Франция и Холандия, тихомълком тя не бе ратифицирана и от Германия. Ратификацията не бе завършена, защото тогава липсваше подписа на федералния президент. Причината за това бе баварският депутат от Бундестага Петер Гаувайлер, който се обърна към Федералния конституционен съд в Карлсруе с молба, да бъде разгледана “законосъобразността” на договора за Европейска конституция.

Сега Гаувайлер отново възнамерява да включи в играта Конституционния съд, този път по повод на Лисабонския договор. Макар че федералният президент формално не е длъжен да изчака решението на висшия германски съд, той все пак може да не подпише ратификацията, така както се случи при Европейската конституция.

Какво цели с инициативата си Петер Гаувайлер?

Баварският депутат е известен с “революционното” си минало. През 1968-ма Западна Европа е обхваната от вълненията на младите хора, които се дистанцират от консерватизма на старото поколение. Като студент в Мюнхен Гаувайлер също се дистанцира, само че от студентските вълнения и в знак на протест влиза в не дотам революционния Християн-Социален Съюз. Днес като депутат от Бундестага, Гаувайлер си позволява да критикува Лисабонския договор, който според него не е достатъчно демократичен, защото ограничавал ролята на националните парламенти. Подобно твърдение е напълно безпочвено, защото чрез механизма на субсидиарен контрол новият договор дава на парламентите повече права в сравнение с всички досегашни договори.

Изглежда Гаувайлер е загрижен не толкова за демократизацията на Европейския съюз, колкото за собствената си, не дотам ярка провинциална популярност.