Ще погълне ли Русия Беларус? | Новини и анализи от Европа | DW | 16.09.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ще погълне ли Русия Беларус?

Минск и Москва се договориха за засилена икономическа интеграция. Това ли е решителната стъпка към окончателното поглъщане на Беларус от Русия?

Има събития, които са дългоочаквани, но така и не се случват. Такова е например сближаването между Русия и Беларус. От три години Москва настоява усилено за по-тясна интеграция в смисъла на съществуващите още от 1990-те години договори за създаването на една обща "съюзна държава". Президентът на Беларус Александър Лукашенко многократно е посещавал Москва за разговори с Владимир Путин по темата, резултатите от които обаче винаги са оставали в тайна, а споразумение дотук така и не беше постигнато.

Редакцията препоръчва

Това се промени миналата седмица, когато на 10 септември двамата лидери обявиха в Москва, че са се споразумели по общо 28 "съюзнически програми" със срокове за по-тясно обвързване между двете държави. Лукашенко определи това като "пробив", а Путин го нарече "сериозна стъпка към създаването на общо икономическо пространство". Окончателно пакетът с политики трябва да бъде подписан в началото на ноември.

Путин: Първо икономиката, а след това и политиката

Случва ли се сега това, за което от дълго време опозицията в Беларус  предупреждаваше и протестираше? Ще погълне ли Русия Беларус? Еднозначен отговор в момента изглежда невъзможен. Путин твърди в тази връзка, че не става въпрос за политическа интеграция. Но в същото време той загатна, че икономическото сближаване може да се използва за основа и за бъдещо политическо сближаване.

Москва и Минск са част от Евразийския съюз - престижния проект на Путин за икономическа интеграция на бивши съветски републики с Русия. И сега изглежда, че Русия и Беларус поемат водещата роля в този процес.

"Неясни формулировки, нищо конкретно"

За какво точно са се договорили Путин и Лукашенко? Най-вече става въпрос за общи правила за банките и кредитната политика, защитата на потребителите, борбата срещу прането на пари, в транспорта, земеделието и туризма. Засега не може да се каже кога двете страни ще сдобият с обща валута. Путин казва, че е твърде рано за това.

Много неща са формулирани твърде общо, казва в тази връзка икономическият експерт Лев Лвовский от беларуския Изследователски център BEROC. По думите му двамата държавни лидери са се "разбрали да се разберат по-късно". Той дава следния пример: думата "хармонизиране" се споменава цели 22 пъти в документите без конкретно описание на това къде и какво трябва да се хармонизира.

Значително по-ясни са ангажиментите в областта на финансите и енергетиката. Така например Беларус ще получи до 2022 година руски кредити на стойност 630 милиона щатски долара, а природният газ няма да поскъпва до 2023 година, когато двете страни вече трябва да имат общ пазар за газ и петрол. На фона на растящите цени на газа в Европа, икономически слабият Беларус може само да се радва на тази договорка.  

Руснаците обичат "геополитически подаръци"

Ясно е защо Лукашенко точно сега приема плана за интеграция с Русия. След като властелинът в Минск смаза със сила протестите на опозицията, а Западът реагира със санкции, Лукашенко е вече изцяло зависим от своя съюзник Русия.  А за оповестяването на новината едва ли можеше да има по-подходящ момент - един ден преди началото на мащабното съвместно военно учение "Запад-2021" и само седмица преди изборите за Държавната дума - Долната камара на руския парламент.

"За Путин е изключително важно да направи някакъв предизборен подарък на своите избиратели", казва московският политолог Дмитрий Орешкин. Той добавя, че руснаците обичат "геополитическите подаръци". Всичко това трябва да създаде усещането, че Русия постепенно "ще придобие" Беларус. Дали ще се стигне дотам засега не може да се каже със сигурност.

Експерти в Минск посочват, че договорените мерки все още не означават края на суверенитета на Беларус. "Но пък показват волята на двете страни да осъществят договореностите помежду си от 1999 година", подчертава Андрей Казакевич от беларуския институт "Политическа сфера". В тези договорености става въпрос за наднационални органи и за политическо обединение. Там фигурира също и идеята за едни общ парламент, която очевидно сега е отпаднала. За Русия най-важното сега е да създаде достатъчно институционални механизми, за да задържи Беларус в своята орбита на влияние, дори когато президентът вече не се казва Александър Лукашенко, обяснява още Казакевич.