Ще мръзнат ли европейците тази зима? | Новини и анализи от Европа | DW | 24.09.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ще мръзнат ли европейците тази зима?

Ще мръзнат ли европейците тази зима? И колко ще трябва да плащат за отопление? В Русия медиите от доста време вече пишат за възникващия дефицит на газ в Европа. Но каква е истината? Задава ли се неприятна зима?

Ще мръзнат ли европейците тази зима? И колко ще трябва да плащат за отопление? В Русия, родината на "Газпром", медиите от доста време насам вече пишат за възникващия дефицит на газ в Европа, а в руските социални медии е станал популярен образът на "замръзваща Германия". Но каква е реалната ситуация и наистина ли се задава неприятна зима за домакинствата в ЕС?

Колко газ има Германия? А другите страни?

Да погледнем първо към хранилищата за газ в ЕС. Наистина ли са почти празни в навечерието на зимата? Агенция Франс Прес (АФП) съобщи, позовавайки се на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура (GIE) в Брюксел, че към 20 септември 2021 газохранилищата в ЕС са запълнени до около 71%. Това е значително по-малко в сравнение с предни години, когато те бяха запълнени до 90 или повече процента, но все пак показва, че някои формулировки в медиите за "празни" или "полупразни" газохранилища все пак не отговарят на истината.

В Германия, която потребява, внася и съхранява най-големите обеми от природен газ в ЕС, хранилищата са запълнени средно до към 64%. Като разликите в съхраняваните обеми са значителни. В Реден - най-голямото газохранилище в Германия и в целия ЕС - са останали налични едва 5% от обичайните обеми. Себастиан Блешке, изпълнителен директор на германската Асоциация на операторите на газохранилища (INES), беше казал, че преди година същото хранилище е било запълнено до 87%.

Газохранилището "Реден" принадлежи на "Газпром" и е свързано с газопровода "Северен Поток" посредством Северногерманския газопровод (NEL), водещ от Лубмин край Балтийско море до Реден в провинция Долна Саксония. Този междинен газопровод с дължина от около 440 километра също е под контрола на руската компания. С други думи подземното хранилище Реден зависи на практика изцяло от руските доставки на газ, а те в момента текат особено бавно.

Всичко това засилва подозрението, че за да изпълни договорните си задължения към европейските клиенти, "Газпром" през цялото лято съвсем целенасочено е разпродавал газ от своите запаси в ЕС, за да създаде през есента изкуствен дефицит, с който да вдигне цените и да окаже натиск над Берлин и Брюксел, за да дадат бързо и безусловно разрешение за експлоатация на "Северен поток 2". А това би влизало в противоречие с изискванията на Третия енергиен пакт на ЕС.

Германия може да усети недостиг на природен газ през януари-февруари 2022 година, но наличните запаси от около 70% вероятно ще стигнат и до края на зимата, освен ако тя не се окаже особено сурова и ледовита. Даже и ако Русия изпълнява договорните си задължения в минимален размер, Норвегия би било в състояние да увеличи подаваните количества. Търсенето в България, Италия и Гърция пък би могло да се задоволява посредством газ от Азербайджан, пристигащ по тръбопровода ТАР. Съществуват и други алтернативни възможности - например за доставки на сгъстен природен газ (СПГ) от САЩ и редица африкански държави.

Цените в Германия растат

Перспективата за недостиг на газ, която засега е само хипотетична, все пак предизвика небивал ръст на цените в редица европейски държави. В Германия средните цени за газ за крайните клиенти вече бяха вдигнати средно с 11% до 13%, по данни на портала Verivox. За едно средностатистическо домакинство това означава увеличение на разходите за отопление средно с около 191 евро на година или 16 евро на месец.

Пак по данни на Verivox, електроенергията в Германия е поскъпнала през последните 12 месеца средно с 5,7%. Все пак домакинствата в Германия имат право свободно да сменят своите доставчици на газ и електроенергия, което създава значително по-висока конкуренция между компаниите и до известна степен задържа ръста на цените в тази сфера. Важно е да се знае и друго: над половината от крайната цена на електроенергията за потребители се състои от различни такси, данъци и отчисления. Така че в евентуална екстремна ситуация правителството на Германия винаги може чрез тези инструменти рязко да понижи цените на тока, отказвайки се временно от определени такси. Подобна мярка бе приложена например в Испания, както и в Берлин в рамките на антикризисните мерки срещу пандемията.