Ще заобиколят ли България? | Новини и анализи от България | DW | 03.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ще заобиколят ли България?

Анексията на Крим може да засегне пряко България. Твърди се, че има план за "пренареждане" на газопровода Южен поток - тръбата ще минава през Крим и ще заобикаля България. Т. Ваксберг провери дали този сценарий е реален.

Анексията на Крим има поне една изчислима цена: 2 милиарда долара. Толкова пари би спестила руската държава, ако трасето на газопровода Южен поток мине по кримската суша, вместо изцяло по дъното на Черно море. Съобщението се появи едновременно в специализирания сайт neftegaz.ru и в медиите от холдинга на руския бизнесмен Михаил Прохоров. То беше подето от редица полски и чешки медии, от базирания в Брюксел сайт за европейски новини Europolitics, както и от руската секция на радио „Свобода“.

В съобщението се казва, че скъпият подводен участък на бъдещия газопровод би могъл да се съкрати, като трасето му премине частично през Кримския полуостров. Подобен ход би спестил на Русия 2 милиарда долара, свеждайки общата цена на проекта до 20 милиарда долара, твърдят медиите, но не се позовават на източник. Усилията на Дойче Веле да открие първоизточника на тази информация не се увенчаха с категоричен успех, ако не броим старите изчисления на самата Украйна. Още президентът Янукович беше предложил на Русия трасето на Южен поток да минава през украинския полуостров Крим. На среща с Путин през септември 2011 година Янукович беше казал, че ако се избере това трасе, подводната част ще „поевтинее пет пъти“. Преизчислението показва, че твърдението на Янукович съвпада със сега подмятаното число за поевтиняването на Южен поток.

Има ли Южен поток бъдеще?

Според икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, евентуална промяна на трасето би могла да доведе само до „известен спад в общата себестойност на проекта“. Този спад ще е от значение за Газпром, но не и за България, която има финансово участие единствено в строежа на тръбата на българска територия. Ганев добавя, че сама по себе си промяната на трасето би довела до дъпълнително забавяне на проекта - поради нуждата от проектиране на новия сухоземен участък.

Самият Газпром до този момент не е коментирал твърденията за възможна промяна на трасето. Единственият известен коментар е този на германската компания Wintershall, която е партньор на Газпром в този проект. Нейният представител Марио Мерен заяви пред РИА Новости, че засега няма причини да се променя трасето на Южен поток.

Bulgarien Politik Gazprom Pipeline

Бившият български премиер Бойко Борисов и шефът на Газпром Алексей Милер при подписването на договора за Южен поток

В страните от ЕС темата за газопровода звучи по съвършено различен начин - там се коментира не това откъде ще мине тръбата, а дали изобщо скоро ще има такъв газопровод. „Към момента начинът, по който проектът е структуриран, противоречи на европейското право и трябва изцяло да бъде предоговорен, като преговорите вече ще се водят между Газпром и Еврокомисията, а не между Газпром и съответните национални министерства и оператори“, припомня Георги Ганев.

Нови приоритети

Повечето икономисти от ЕС са на мнение, че анексията на Крим води не до поевтиняване, а до поскъпване на проекти като Южен поток, тъй като кримската криза стана повод за ЕС да преразгледа приоритетите си по отношение на газовите връзки с Газпром.

"В момента проекти от типа на Южен поток видимо и бързо слизат надолу по важност, а нагоре се изкачват всички проекти за алтернативни източници и трасета на доставки", казва Георги Ганев. Според него тази стратегия включва проекти като интерконекторите на България с Румъния и Гърция, реверсивната връзка с Турция и - което е особено важно, терминала за втечнен газ в Северно Егейско море. Ганев допуска, че вече може би се мисли и за разклонения на трасето на газопровода Набуко към териториите на България и Румъния. „От тази гледна точка анексията на Крим може да се окаже непреодолимо скъпа за Южен поток“, заключава Георги Ганев.

Редакцията препоръчва