Шивачките от Аушвиц | Новини и анализи от Европа | DW | 23.10.2021

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Шивачките от Аушвиц

Те шиели тоалети за високопоставени нацисти и използвали контактите си с външния свят, за да помагат на съпротивата - шивачките от Аушвиц. В концентрационния лагер в продължение на няколко години имало и шивашки цех.

Марта Фукс - ръководителката на шивачницата в Аушвиц

Марта Фукс - ръководителката на шивачницата в Аушвиц

Люси Адлингтън проучвала архивите, за да научи повече за живота на жените през Втората световна война. Така случайно разкрила, че в концентрационния лагер Аушвиц е имало и шивашки цех.

Редакцията препоръчва

Оттам нататък започнала целенасочено да търси още информация по темата и попаднала на много впечатляващи истории. Всички те са намерили място в книгата "Шивачките от Аушвиц. Истинската история на жените, които е трябвало да шият, за да оцелеят".

"Горната стая за шиене"

 Хедвиг Хьос, съпругата на коменданта на концентрационния лагер Аушвиц, поддържала в него шивачница в продължение на няколко години. В "горната стая за шиене", както я наричали, концлагеристките изработвали елегантни тоалети за високопоставени нацисти.

За историчката Люси Адлингтън това е "отвратителна аномалия" на фона на жестокостите, причинени от нацистите на 1,3 милиона затворници от концлагера. "Какъв ужасен контраст: докато самият ти носиш мръсни дрипи, жените на офицерите от СС идват при теб и ти казват: "Уший ми нова рокля", възмущава се тя.

В началото на своите проучвания Адлингтън разполагала само със списък с лични имена: Ирене, Рени, Браха, Хуня или Мими. Било почти невъзможно да открие фамилиите на тези жени, тъй като много от тях били познати само с прякорите си или променили имената си, след като се омъжили. 

През 2017-а година Люси Адлингтън издава романа "Червената нишка на надеждата", в който описва съдбата на четири млади жени - Роза, Ела, Марта и Карла, които трябвало да шият дрехи в Аушвиц, за да оцелеят. "След като книгата излезе, започнаха да ми се обаждат хора,  разпознали в моите героини своята леля, майка или баба."

Това вдъхва на авторката увереността, че историята на тези жени не е напълно погребана и я окуражава да продължи проучванията си. Установява контакт със семействата на тези жени и през 2019-а година в Сан Франциско се среща с 98-годишната Браха Кохут, оцеляла от Аушвиц.

Контакти със съпротивата

За много от концлагеристките работата в шивачницата била възможност да избегнат смъртта. Главната шивачка - Марта Фукс - се била постарала да превърне "горната стая" в сигурно убежище за колкото може повече затворнички. "Там те се обличали в чисти дрехи, можели са да перат. И най-вече - били доволни, че имат значима работа", разказва историчката. 

Жените от шивачницата се занимавали не само с изработката на облекло - много от тях използвали привилегированото си положение и контактите си с външния свят, за да подкрепят съпротивата. "Събирали са медикаменти, които раздавали на нуждаещите се. И изобщо са крали всичко, което могат - по морални причини", обяснява Люси Адлингтън.

Люси Адлингтън и Браха Кохут - една от шивачките в Аушвиц

Люси Адлингтън и Браха Кохут - една от шивачките в Аушвиц

"Имали са достъп до вестници и тайно са слушали радио. Така са успявали да се сдобият с информация, която предавали на другите. Например за това, че съюзниците са дебаркирали във Франция и т.н." Главната шивачка Марта пък подготвяла бягството си, за да може да разкаже на света за зверствата на нацистите, добавя Адлингтън.

Нацисти от Берлин поръчвали в Аушвиц

Адлингтън се среща и разговаря с Браха Кохут и с хора от семействата на други бивши шивачки от Аушвиц. Но така и не успява да се добере до мостри от облеклата, шити в лагера. "По моя информация такива дрехи вече няма. Имало е специална книга, в която са вписвани поръчките на високопоставени нацисти от Берлин. Но тези записки не са оцелели", споделя с огромно съжаление Люси Адлингтън пред ДВ.

Оцелялата след Аушвиц Хуня Фолкман впоследствие ушила за внучката си копринен костюм. "Тя ми го изпрати и сега разполагам поне с нещо, което е дело на една от тези шивачки. Всеки път, когато го видя, започвам да плача. Като си помисли само човек какъв робски труд е трябвало да полага Хуня, за да избегне смъртта", казва Адлингтън. И добавя: "Но този костюм е ушит с любов".

Вижте и това видео на ДВ: 

"Навсякъде се сипеше пепел. Пепел от крематориума."