1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Темида на фона на недвижими имоти
Снимка: picture-alliance/dpa/F. Rumpenhorst

Шефът на ВКС, истината и порочното статукво

Ясен Бояджиев
23 април 2019

Шефът на ВКС Лозан Панов нарича нещата с истинските им имена. Затова онези, които искат да превърнат обществото в стадо, го заливат с медийна помия и се опитват да го демонтират.

https://p.dw.com/p/3HFrQ

Коментар от Ясен Бояджиев

Годишнината на Търновската конституция беше отбелязана с куп празнично излъскани официални речи. Като техен противовес председателят на Върховния касационен съд (ВКС) припомни един от ненаучените уроци на историята: Правата и свободата не се ценят достатъчно и се губят, когато са подарени и неизстрадани. Време е да заслужим свободата си, а не да чакаме отново наготово, каза той и описа състоянието на днешната българска демокрация така:

Върховенството на закона и разделението на властите са силно компрометирани, ключови държавни институции са завладени от частни и олигархични интереси. Изродени са основни принципи, върху които се изгражда демокрацията. Независимостта на съдебната власт и свободата на медиите са под голям въпрос, а мракобесните времена в българското правораздаване тепърва предстоят. Корупцията остава необезпокоявана и всепроникваща. Всички независими от властта са под постоянна атака, по вестницити висят списъци на „врагове" и „предатели", ксенофобията и омразата са едва ли не управленска политика. Като в експеримента с жабата - водата, в която е потопена правовата ни държава, почти достига точката на кипене. Демокрацията загива, правовата държава деградира и е на път да се превърне в празна опаковка.

Той казва истината. Те го заливат с медийна помия.

Не за първи път съдията поставя тази диагноза. Той, разбира се, не е единственият. Но изречена от него, тя е особено дразнеща за някои – защото идва, така да се каже, отвътре. И защото е истина.

Затова и той отдавна е обект на всевъзможни атаки, заплахи и тормоз – от маскираните мъже с прясно отрязани агнешки глави, през всекидневната медийна помия, до безбройните проверки. Със съчинени обвинения напоследък се опитват да го прикачат към скандала с имотите на овластени хора. С две думи, търсят му цаката - за да се отърват от него, а и за назидание на останалите.

В случаи като този с последната му реч обаче стандартната реакция надхвърля рамките на простото отмъщение. Става дума за упреците, че нарушава професионалните и етичните стандарти. Че на тази позиция няма право да говори по този „политически“ начин. Че руши независимостта и авторитета на съдебната система. Че има вземане-даване с партии и олигарси. И в крайна сметка - че има политически амбиции.

За „умните“ и „лудите“ в българския преход

Първата (отдавна преследвана) цел на тези упреци към съдията е да се изнамери формален повод за неговото отстраняване. По-важната цел обаче е да се внуши, че той е зависим, което го прави пристрастен и необективен. Следователно - това, което казва, не е вярно.

Внушението разчита на елементарна подмяна, но може и да върши работа в някои среди. За масовия човек, който не следи в детайли политико-съдебните сюжети и въобще не е наясно кой кой е и за какво се бори, това е разбираемо. Известно отегчение обаче се усеща и сред по-начетените и по-добре информираните хора. Уморени, отвратени или отчаяни (а може би уплашени), те са се затворили и изолирали от всичко. За тях съдията е нещо като местния луд, който с безнадеждната си битка само им нарушава спокойствието.

Не познавам този човек, дори никога не съм го виждал на живо. Нямам представа какво е обкръжението му. За личните му мотиви не знам нищо повече от онова, което казва самият той. Например: „Оттук нататък има само два пътя - на борбата за право и на предателството към него.“ Не знам и дали има или няма някакви формални пречки да върши това, което върши. Но и не ме интересува. Защото, първо, знам, че това, което казва, е самата истина. И второ, защото случващото се с него е поредното проявление на един отвратителен парадокс, който се наблюдава през целия т.нар. български преход и донякъде обяснява защо през тези десетилетия истината, моралът и разумът се оказаха безсилни пред лъжата, грубата сила и глупостта. Най-общо този парадокс може да бъде формулиран с поговорката „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“. Кои са „умните“ и кои – „лудите“, решете сами.

Ясен Бояджиев
Ясен БояджиевСнимка: privat

Докато едни неотклонно спазваха добрия тон, придържаха се към доброто възпитание, много внимаваха да не обидят някого и да не накърнят нечие достойнство, докато спазваха писаните и неписаните морални и професионални стандарти на поведение, други не си губеха времето и:

- безогледно мачкаха всякакво приличие и прекрачваха всякакви принципи и правила;

- източиха, окрадоха и разграбиха всичко, до което успяха да се докопат, останалото разсипаха;

- добрали се и до властта, не свършиха „за 5 стотинки работа“, за да реформират държавата;

- но приписаха провалите на истинските реформатори, а несгодите - на пазарната икономика и на демокрацията;

- превзеха институциите, включително ключови позиции в съдебната власт, и ги подчиниха на собствените си интереси;

- натвориха закони в своя угода, а гаврата с правото представяха като връх на справедливостта;

- завладяха или изпълниха с ментета медийната среда, за да подменят свободата на словото с лъжи, клевети и измислици;

- счупиха ценностния компас за добро/зло, разумно/неразумно, за да превърнат обществото в стадо;

През това време възпитаните, принципните, моралните, просветените заминаха надалеч или се изпокриха - политиката не била за хора като тях. Така политиката се напълни с полу- и неграмотни, интелектуално непълноценни, морално осакатени всевъзможни дребни и едри безскрупулни търчи-лъжи, мошеници, мутри, милиционери и тем подобни.

Крайно време е това статукво да бъде разбито. Ако не искаме то да присвои и бъдещето на децата и внуците ни. Затова колкото се може повече хора трябва да последват примера на председателя на ВКС, да загърбят умората и безразличието и на висок глас да назовават нещата със собствените им имена. Няма кой друг да ни спаси.

„Време е да заслужим свободата си, а не да чакаме отново наготово“.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Ще остане ли Гешев "без закуска" в САЩ?

Посещението на Гешев в САЩ: какво трябва да знаем

Петър Чолаков
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница