Шест факта около референдума в Крим | Новини и анализи от Европа | DW | 13.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Шест факта около референдума в Крим

Крим е официално част от Украйна, но жителите му са предимно руснаци. На 16 март те са призовани да гласуват за евентуално присъединяване към Русия. Дойче Веле обяснява защо този референдум е толкова проблематичен.

В гласуването, което ще се проведе тази неделя, жителите на Крим - близо 2 млн. души, са призовани да решат дали в бъдеще полуостровът да принадлежи към Русия или както досега - към Украйна. От международноправна гледна точка Крим е част от Украйна, където обаче се ползва с правата на автономна република със собствен парламент. В началото на март той взе решение за присъединяването на Крим към Руската федерация. Председателят на кримския парламент Владимир Константинов е предал съответната молба на руския президент Путин. Референдумът е замислен като легитимация на тази молба чрез вота на населението.

Защо всъщност Крим е украински?

По повод 300-годишния юбилей от обединението на руснаци и украинци, отбелязан през 1954 година, тогавашният шеф на Кремъл Никита Хрушчов, който е украинец по произход, обявява населявания предимно от руснаци полуостров Крим за част от Украинската съветска република.

Още през 1992, само година след обявяването на украинската независимост, е било предвидено да се проведе референдум за принадлежността на Крим към Русия или Украйна. Централното правителство в Киев обаче осуетява допитването, инициирано от проруските сили. В замяна на това на полуостров Крим е създадена автономна република със значителни правомощия. Град Севастопол се управлява пряко от Киев. Но тъй като е основна база на Черноморския флот, градът играе значима роля и за Русия.

Защо Крим е толкова важен?

Поради стратегическото си географско разположение на Черно море, полуостров Крим е от векове насам обект на постоянни спорове между Русия и Украйна. През първата половина на 19 век Русия превръща най-големия град на полуострова - Севастопол, в база за своя Черноморски флот. След Октомврийската революция от 1917 година Крим става автономна република на СССР.

След края на окупацията на Крим от германския Вермахт по време на Втората световна война, съветският лидер Сталин започва да депортира изконното население на полуострова - кримските татари - към Централна Азия. На тяхно място се заселват руснаци. Едва през 1988 година малцината оцелели татари получават правото да се завърнат по родните си места. Днес татарското население, което е от тюркски произход, представлява близо 12% от жителите на полуостров Крим. Почти 60% от местното население са руснаци, а само 24 на сто - украинци.

Bildergalerie Krim Referendum 11.03.2014 Simferopol

Кадър от проукраински протест в Симферопол

Кои са основните позиции в спора за Крим?

Проруското мнозинство на Крим иска да се присъедини колкото е възможно по-скоро към Руската федерация. За запазване на сегашното положение - т.е. за независимост в рамките на Украйна, са главно живеещите на полуострова украинци и кримските татари.

Какво казва международното право?

Западните експерти са единодушни, че както вотът на кримския парламент, така и предстоящият референдум за присъединяването на Крим към Русия нямат международноправна валидност. Независимо от факта, че украинската конституция предвижда възможността за местни референдуми по политически теми, включително и на полуостров Крим, въпросът за промяната на националните граници може да бъде решен единствено на общодържавен референдум. Следователно за евентуално присъединяване на Крим към Руската федерация би трябвало да гласуват всички граждани на Украйна.

Всеки народ има право на самоопределение, но когато става дума за отделянето на едно малцинство, то може да се позовава на въпросното право само в извънредни ситуации. Независимо от цялото политическо напрежение, жителите на Крим (все още) не се намират в подобна извънредна ситуация.

На всичко отгоре правото за обявяване на независимост става нищожно в мига, в който чужда държава се намеси в конфликта, както сега прави Русия. Аргументът ѝ, че го прави, за да защити руското население на полуострова, е несъстоятелен. Действията на руските войници извън пределите на град Севастопол нарушават международното право. Хартата на ООН, а тя е залегнала в основата на международното право, забранява отправянето на заплахи за употреба на насилие, както и самата употреба на насилие на чужди територии.

Защо кримският референдум е интересен и за Запада?

Само допреди няколко месеца Украйна и ЕС се готвеха да подпишат споразумение за сближаване. Под натиска на Москва обаче тогавашният украински президент Янукович оттегли в последната минута одобрението си за документа и сключи милиардна сделка с Русия, която трябваше да осигури на страната му по-евтини доставки на газ.

За Запада е много важно Москва да не разширява още повече влиянието си в региона. След евентуалното присъединяване на Крим към Руската федерация, Москва би могла да засили икономическия натиск над Украйна, тъй като досегашните споразумения за по-евтини доставки на газ вече не биха били валидни.

Ако западните страни решат да наложат на Русия санкции заради това, че нарушава международното право, това от една страна чувствително ще засили икономическия натиск над Кремъл. От друга страна обаче много от европейските държави са силно зависими от руските доставки на газ и петрол. Последиците за икономиките на отделните страни са непредвидими, но определено ще са свързани с немалки щети.

Ukraine Russland Krim-Krise 06.03.2014

Скоро Крим ще е руски?

Какви са възможните последствия от референдума?

Ако на референдума в неделя предложението за присъединяване на Крим към Русия получи очакваната подкрепа на мнозинството от гласоподавателите, руската Дума ще приеме специален закон, с който ще обяви Крим за част от Руската федерация. Последната дума по въпроса има обаче президентът Путин.

Гражданите на този нов Крим ще се сдобият с други паспорти, но по всяка вероятност ще могат да запазят и досегашните си украински документи. Официалните езици на полуостров Крим ще бъдат руски и кримско-татарски. Украинският вече няма да се ползва.

Освен това Украйна ще трябва да изтегли войниците си от Крим. Онези, които са положили клетва за вярност пред прозападното правителство в Киев, ще трябва или да се преориентират, или да напуснат Крим, заяви вицепремиерът на Крим Рустам Темиргалиев. И добави, че не желаел да вижда "украински униформи на територията на бъдещия руски Крим".

Украйна би могла да се реши на евентуална военна акция с цел да си върне обратно полуострова. От международноправна гледна точка това би било легитимно. Само че украинската армия с нейните 200 000 войници не би имала никакъв шанс срещу третата по численост армия в света - руската, която има над 1 милион военослужещи и близо 1,5 милиона запасняци. Украйна не би могла да се надява и на военна интервенция от страна на Запада, тъй като подобна намеса крие огромни рискове за световната политика.

Редакцията препоръчва

Реклама