Шестте спънки пред ромската интеграция | Начало | DW | 03.09.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Шестте спънки пред ромската интеграция

Циганският живот не е весел. Милиони роми живеят в жестока мизерия. С отварянето на границите в Европа обаче проблемът със злощастието на циганите не може повече да се ограничава само върху източноевропейските страни.

За ромската мизерия и <br> силата на клановете

За ромската мизерия и
силата на клановете

Швейцарският седмичник "Ди Велтвохе" и берлинският всекидневник "Ди Велт" поместват на страниците си есе от публициста Пиер Хойман под заглавие "Силата на клановете”, в което той изброява шест спънки пред ромската интеграция. Предлагаме Ви основните акценти:

Отношението към труда е спънка номер едно. В държавите от бившия източен блок ромите живеят най-често в райони, които се отличават с неблагоприятна икономическа структура. Съответно висока там е и безработицата, без изгледи за подобрение. Експертът от австрийското министерство на труда и социалните грижи Райнер Клайн, чийто ресор е "Сътрудничеството със съседните реформаторски държави", стига до песимистични изводи, що се отнася до възможностите за трудово посредничество. "При ромското население в Централна и Източна Европа се съсредоточават накуп почти всички възможни трудовополитически неудобства", констатира Райнер Клайн.

NO FLASH Frankreich fliegt weitere Roma aus

Ромите - големите губещи от прехода

Ромите в Източна Европа принадлежат към големите губещи от промяната на системата. При комунизма те бяха обвързани в плановото производство като общи работници или в мините. Вярно, заплатите бяха нищожни, но всеки имаше редовен приход. След имплозията на Съветския съюз ромите бяха първите, които изгубиха местата си в държавните предприятия.

Вторият главен проблем за интеграция в трудовия процес експертите виждат в "непреходната" екзистенция на ромите. "Много от тях губят способността да планират в по-дългосрочна перспектива", казва Андреас Оплатка, дългогодишен източноевропейски кореспондент на "Нойе Цюрхер Цайтунг". Те предпочитат да се наслаждават изцяло на момента. А това създава основния проблем. "Който не може да разпределя времето си правилно, т.е. да бъде мениджър на времето, трудно може да се интегрира в индустриалнто общество", казва Оплатка.

Британският социален антрополог Майкъл Стюарт, който е живял в продължение на 15 години в ромска махала в Унгария, дефинира "чувството за време" при циганите с израза: "идентичността е прикована към настоящето". Според него традиционната ромска култура е скрепена с прословутото "Тук и Сега". На този фон изпъква и следващата пречка за интегрирането на ромите. От акцента върха моментното настояще произлиза скептичността спрямо училищното образование.

Друга бариера е интерпретацията на понятието "собственост". Една от първите констатациии на Майкъл Стюарт е необичайното отношение на ромите към чуждата собственост. За ромите притежанието на потребителски артикули върви ръка за ръка с правото и друг да използва тази собственост.

NO FLASH Roma protestieren vor dem EU Parlament

Нужни са компромиси и от двете страни

Според чешкия социален антрополог Марек Якоубек семейната спойка на ромите се оказва пречка за еманципацията им. Кланът не допуска евентуално отлъчване на отделната личност от традиционното общество, тъй като се опасява от отслабване на солидарните отношения в семейството. Поради това фамилията блокира стремежи на амбициозните към евентуален пробив.

Доскоро Европейският съюз не беше проумял, че интеграцията на ромите не може да се осъществи от днес за утре само с добра воля, отбелязва Андреас Оплатка. "Отделни източноевропейски държави почти не са в състояние със собствени сили да приобщят ромите към обществото, а със сигурност пък те не могат да направят това със скоростта, която се изисква от Брюксел.

От една страна, в интерес на своята интеграция, ромите трябва да възприемат западните културни предпоставки. От друга страна обаче те трябва да запазят своята своеобразност и своята култура. "Тези две изисквания си противоречат", подчертава Андреас Оплатка. Те са напълно несъвместими. Това, което е мислимо, са само половинчати изисквания, т.е. компромис.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание