Шантажът с рецептите | Начало | DW | 22.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Шантажът с рецептите

Милиони лекари и пациенти в Германия са били шпионирани от фирми за маркетингови проучвания - информира списание "Шпигел", което разкри един от най-големите скандали в германската здравна система.

В Америка знаят ли вече кой германски лекар на кой германски пациент какво лекарство е предписал? Този въпрос не дава мира на германците от няколко дни насам, откакто списание "Шпигел" излезе с публикация по темата. Този път обаче изобщо не става дума за американските тайни служби и порочната им практика да подслушват всеки и всичко, а за нов вид търговия - търговията с информация от лекарски рецепти.

В Германия съществуват специални центрове, които изчисляват коя здравна каса на коя аптека какви суми дължи от продадени лекарства. Тези центрове обаче не спират дотук, а срещу заплащане предлагат информацията на фирми за проучване на пазарите. Те пък, от своя страна, я обработват допълнително преди да я продадат на производителите на лекарства. Така фармацевтичните компании следят тенденциите на пазара. Именно по тази схема данни за 42 милиона германски пациенти са попаднали у американския концерн IMS Health, който е един от гигантите в пазарното проучване. За всяка рецепта фирмата е платила по цент и половина.

Законно или незаконно?

Търговията с данни от рецепти е позволена, стига да е спазено изискването за криптиране, т.е. анонимизиране на информацията. Това се прави с помощта на 64-цифров код. "Шпигел" обаче твърди, че въпросният код позволява лесно да се стигне до номера на здравната осигуровка на съответния пациент, с което на практика изискването за анонимност се заобикаля.

Symbolbild Rezept

Данни за 42 милиона германски пациенти са попаднали у американския концерн IMS Health, твърди "Шпигел"

Но и това не е всичко - по този начин върху лекарите може да бъде упражняван натиск, твърди юристът Тило Вайхерт: "От документите се вижда, че центровете за обработка на данните са предоставяли сведения за издадените рецепти на фармацевтичната индустрия, които след това са били използвани за упражняването на влияние върху лекари за това какво да изписват. Всичко това може да бъде доказано".

За разликата между проучването и шпионирането

Според Вайхерт търговията с информация от рецептите на пациентите нарушава Закона за защита на личните данни и е в разрез със задължението за анонимизиране на информацията от лекарските предписания. От центровете за обработка на данните от аптеките обаче категорично оспорват това и определят написаното в "Шпигел" като невярно. Американският концерн IMS Health на свой ред отрече да е купувал от аптечните центрове в Германия лични данни за пациентите.

Вярно е, че фармацевтичната индустрия се нуждае от такава информация, за да може във всеки момент да снабдява пазара с необходимите видове и количества лекарства. Трябва обаче да има и други начини за това. Защото е ясно, че шпионирането на лекари и пациенти няма нищо, ама нищо общо със сериозното проучване на пазара.

АГ, ШО, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание