Шанс за българите да станат общество. Казва се „коронавирус“. | Новини и анализи от България | DW | 31.03.2020

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Шанс за българите да станат общество. Казва се „коронавирус“.

Кризата с коронавируса може да се окаже лакмус за естествената нужда на човека да бъде част от общност, която го защитава и подкрепя. Точно това се случва в България, твърди Александър Детев.

Кризата, която отприщи новият коронавирус, е небивала. Дори в България тя подтиква хората към неочаквани мобилизации: Народното събрание единодушно одобри извънредното положение, а хората масово наизлязоха по прозорци и балкони, за да благодарят на медицинските служители за работата и всеотдайността им към обществото. Българите ръкопляскат на лекарите, които довчера оплюваха, а социологическите проучвания показват, че медиците и учителите се радват на почти универсална подкрепа.

Съвсем доскоро консенсусът в българската обществена тъкан изглеждаше като химера, а поляризацията и хроническото разделяне на обществото сякаш бяха закон божи. Днес това статукво сякаш се пропуква: “апатичният българин” събра над 5 милиона лева дарения за борба срещу коронавируса и макар че политическите противоборства не са съвсем заглъхнали, все повече гласове призовават да се подкрепи правителството и кризисният щаб, ръководен от обединителната фигура на професор Мутафчийски.

Кризата с коронавируса може да се окаже лакмус за естествената нужда на човека да бъде част от общност, която го защитава и подкрепя. А световната борба срещу пандемията - да има оздравителен ефект върху способността на обществото да общува политически и да се обединява по идеалния начин, описан от многобройни философи и социолози.

Човекът живее в общности

Според Аристотел, в своето естествено състояние човекът е “социално животно”, което се стреми към живот в общност. Всеки, който не е в състояние да бъде част от общността, става “звяр или бог”, смята древногръцкият философ. Ако приемем думите на Аристотел, може да си обясним защо в критични моменти хората търсят по-силна идентификация с общността. Или по-просто казано: защо ръкопляскат в синхрон по балконите и споделят свои детски снимки в социалните мрежи. 

Общата заплаха обединява

Когато се появи обща заплаха, тъкмо консолидацията е най-естествената, импулсивна и спонтанна реакция. В своята теория за функциите на социалния конфликт, социологът Луис Козер казва, че конфликтът е форма на социализация. Той служи за създаване и поддържане на групови идентичности. Особеното в настоящата ситуация: конфликтът се води не между различни групи в обществото, а между хората и болестта. Въпреки това виждаме достатъчно признаци, че той изпълнява подобна функция и подсилва груповото съзнание.

Противопоставянето: "ние” срещу “болестта

Александър Детев

Александър Детев

В своята теория за абекта, Юлия Кръстева пише, че именно смъртта е провокатор на най-първичните реакции на страх и погнуса у човека. Кръстева смята, че това се дължи на порива на живия да се дистанцира от смъртта.

Чрез дистанцията ние градим и главното си средство за комуникация - езика. Според швейцарския езиковид Фердинанд дьо Сосюр, тъкмо опозицията е в основата на изграждането му. Така например думата или знакът “ние” придобива своето значение, защото е нещо противоположно на “вие”. Редица философи твърдят, че тази формула за определяне на смисъл далеч не е само лингвистична. Да вземем пресния пример: Вирусът, заразата и настоящата криза са антипод на нас самите – на здравите, работещите, пътуващите. Ние се чувстваме като „ние" – здравите, работещите, пътуващите, които са в конфликт с онова насреща – вируса и болестта. И ако отново се позовем на Козер: този конфликт помага на обществото ни да се консолидира и стабилизира.

Коронавирусът е шанс за едно по-свързано общество

Споменатите теории ни подсказват, че е напълно логично и присъщо на хората в последните дни да се стремят към активно участие в общността. Особено когато са изправени пред смъртоносната заплаха, която нахлува навсякъде с невидимите, смъртоносни вируси. Това е шанс и възможност да постигнем консенсус и свързаност, отиващи далеч отвъд демонстрациите на благодарност към медиците - която те несъмнено  заслужават.

Все още не знаем колко страшно настоящата криза ще удари икономиката. Но въпреки или точно заради задаващата се тежка рецесия и стопанска криза, фрагментираните и разпарчетосани до вчера общества могат да оздравеят благодарение на една доскоро неочаквана инжекция солидарност.

Както казват англичаните: „Всеки буреносен облак има сребърни ръбчета."

 

Подобно съдържание