Шансът на БПЦ | Новини и анализи от България | DW | 14.12.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Шансът на БПЦ

Изборът на нов патриарх поставя българската църква пред дилема - да продължи по пътя за никъде или да отхвърли наследените от времената на Максим зависимости. Мнението е на д-р Марко Арндт от фондация "Конрад Аденауер".

"Преди комунизма името и дейността на Българската православна църква са били свързвани все с позитивни морални стойности - църквата е имала многобройни социални ангажименти, дала е и много жертви през първите години на съпротива срещу диктатурата“, посочва историкът д-р Арндт. Според него, по време на комунизма повечето висши архиереи не са направили много срещу превръщането на православната църква в нещо като културен институт. Нямало е съпротива и срещу проникването на ДС сред клира и миряните.

"Тези, които са приели този вид сътрудничество, всъщност са се съгласили да работят за погубването на църквата. Защото това е била в крайна сметка целта на Държавна сигурност и нейните създатели. Ако сега бъде избран патриарх, който в миналото е сътрудничил на тайните служби, ефектът със сигурност ще е същият. Не мога да давам препоръки кой да бъде избран, но ако при избора бъдат пренебрегнати връзките на митрополитите с ДС, това би имало дълготрайно пагубно отражение за авторитета и бъдещето на Българската православна църква", казва шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер". И подчертава, че идването на нов патриарх с обременено минало би било контрапродуктивно, защото в момента църквата има шанс да започне на чисто.

Възможно ли е ново начало?

"Срещите ми в последните месеци ме убедиха, че има много загрижени за съдбата на православието миряни, които настояват за ново начало в църквата. В много енории дейността на църковните настоятелства се активизира, преподаватели и студенти от богословските факултети открито изразяват искания за модернизация и цялостна промяна в дейността на църквата и нейния висш клир“, споделя д-р Арндт.

Bulgarien Orthodox Kirche

По стария път ли ще продължат да вървят или ще поемат в нова посока?

Той допълва, че принципно Българската православна църква е толкова малка, че в нея няма място за разделение - то не би довело до нищо позитивно. "Трудно ми е да се поставя на мястото на 114-те архиереи, които на 24 февруари догодина ще избират новия патриарх. Затова ми е невъзможно да направя каквато и да било прогноза“, признава германският историк.

Ролята на прозрачността

Скандалите със заменките на църковни имоти и получаваните от висши архиереи скъпи дарове от анонимни дарители продължават да подкопават авторитета на църквата, отбелязва д-р Арндт. "Българските енории трябва да се сдобият с открити счетоводни книги, от които да става ясно кои са дарителите и какви - приходите и разходите. В Германия по-бедните енории се подпомагат от по-богатите - тази практика би била полезна и за православната църква в България, която би трябвало да изплаща поне редовно заплатите и социалните осигуровки на своите служители“, изтъква шефът на софийското бюро на фондация „Аденауер“.

Марко Арндт обяснява, че в Германия възнагражденията на духовниците са регламентирани и по нищо не се отличават от заплатите на добре платените чиновници. Млад свещеник започва работа с нетна заплата от минимум 2 000 евро и се пенсионира с доход от около 3 500 евро. "С тези пари се живее добре, а приходите и даренията, които църквата получава, влизат в касите на енориите. Те държат на своите служители, защото хора, които се страхуват от недобро и нередовно възнаграждение, не стават добри свещеници“, обобщава д-р Марко Арндт.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва

Реклама