Чужди в собствената си държава | Начало | DW | 01.12.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Чужди в собствената си държава

От обичани и уважавани до нежелани и осмивани - така се е променило отношението на турците към сънародниците им, живеещи в Германия. Някога смятани за "късметлии", днес никой в Турция вече не завижда на "дойчлендерите".

Познай кой живее тук!

Познай кой живее тук!

36-годишната Хюля Бозкурт от Кьолн работи като продавачка в голяма закусвалня. Поне веднъж годишно тя си ходи до Турция. "Преди беше по-различно - посрещаха ни по-весело, защото винаги носехме подаръци, които не можеха да се намерят в Турция. Например шоколад от Германия", спомня си младата жена.

Не само подаръците обаче са били причина за топлото посрещане в родината, споделя Хюля Бозкурт. "Ние имахме тогава силната дойче марка. Можехме да пазаруваме спокойно дори и когато ни продаваха стоките на двойни цени. Просто парите, които получавахме в Германия, имаха много по-голяма стойност в Турция. Тогава за нас си мислеха, че печелим много. Това накара и някои наши познати да тръгнат да търсят щастието си в Германия. Но тогава видяха, че нещата не бяха такива, каквито изглеждаха в техните мечти."

Днес така или иначе всичко изглежда различно - Турция е много по-силна икономически, тя се разви по-бързо от Германия, а и подаръците от "Алмания" вече не са нищо ново.

Dossierbild 50 Jahre deutsch-türkisches Anwerbeabkommen 3

Турски гастарбайтери на летището в Дюселдорф

Самолетът - единственият дом

Години наред турските гастарбайтери често бяха наричани "алманци", "дойчлендери" или "изгубените". Тези определения изразяват смесица от съжаление, симпатия и унижение. Защото напусналите родината си турци бяха смятани за неинтегрирани, необразовани и говореха някаква смесица от немски и турски език, който в Турция почти никой не разбираше.

Фурда Ерене живее в Германия от 80-те години на миналия век. 48-годишната ръководителка на проекти в сферата на образованието е против подобни етикети. Преди 20 години за пръв път нейни роднини в Турция я нарекли "дойчлендерка". "Много се ядосах и им забраних да ме наричат така", споделя тя. Това определение я накарало да се чувства чужденка и в собствената си страна, не само в Германия. "Ние сме точно по средата. Може би имаме право да се чувстваме като у дома си само в самолета, когато сме на път между двете държави", разказва Фурда Ерене.

За разлика от нея 61-годишният Музафер Каплан никога не се е чувствал некомфортно, когато са го наричали "дойчлендер". Според него обаче също има промяна в отношението към турците от Германия. Каплан, който е родом от Черноморския район на Турция, вече 30 години живее и работи в Германия. "Независимо къде отивахме - на кафе или пък в някой магазин, все казваха: А, дойчлендерът е тук. Винаги се отнасяха много внимателно към нас", спомня си той. Днес обаче от това отношение не е останала и следа. Сега "дойчлендерите" вече не са важни за хората в Турция, просто защото онези, които са си останали в родината, са в много по-добро материално положение. "Те нямат проблемите, които имаме ние. Поне са си в родната страна, а не далече като нас", казва Музафер.

"Това не е живот!"

Благосъстоянието в Турция става все по-осезаемо. Родената в Кьолн Туджба Ачар например е забелязала, че облеклото на хората в Турция почти не се различава от това на тези в Германия. Или пък автомобилите.

Skyscrapers in Asian Side, Istanbul, Turkey

Турция днес - 50 години след първата вълна гастарбайтери

Много хора в Турция все още имат грешна представа за живота в Германия, разказва продавачката на бижута. В Турция мислят, че турците в Германия живеят безгрижен живот: "Те си мислят, че получаваме всичко наготово, че нямаме нужда да работим много", обяснява Ачар. Много от турците, отишли в Германия, съжаляват за взетото решение, "защото в Германия се работи много и трябва постоянно да се пести", споделя Туджба Ачар.

Хамди Лал, който работи като продавач на електроуреди в Кьолн, твърди, че понякога се чувства дори дискриминиран в Турция. "Сега там казват: В Германия вече няма пари и Вие живеете при много лоши условия. Това не е живот!" Често го питали колко получава месечно и го подигравали заради смешно ниската заплата.

Турците, които живеят в Германия, отдавна имат чувството, че Турция се отнася лошо към тях. Много от тях са убедени, че държавата може да бъде доста настоятелна, когато става въпрос за пари, и много бавна, когато трябва да направи услуга. Една от големите мечти на много турци в Германия е да могат да гласуват на следващите избори в Турция. Това им се обещава от години. Но досега без резултат.

Автор: А. Юстюнел, Й. Йорданова; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва