Чуждите лица на Виена | Начало | DW | 10.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Чуждите лица на Виена

Навремето Дунавската монархия на Хабсбургите е обединявала 12 народа. И днес Виена е сред най-пъстрите метрополии в света: половината от 1,7-те милиона жители са родени в чужбина или пък имат родители с чужд произход.

Матиас Ангерер е страстен любител на българските сватбарски оркестри. "Няма човек, който да не се поддаде на магията им", казва усмихнато 47-годишният бивш журналист. От 10 години насам Ангерер с голям успех представя Балкански оркестри на сцената на своето заведение във Виена "Източен клуб". Покрай контактите си с музикантите австриецът е станал горещ почитател на Югоизточна Европа и хората, живеещи там.

Не всички жители на Виена обаче са толкова отворени към чужденците. А за това си има и причини: в рамките на малко повече от едно поколение броят на мигрантите сред жителите на австрийската столица се е увеличил шест пъти. Интеграцията на чужденците в града се е превърнала в гигантска задача.

Близо половината от 1,7-те милиона жители на Виена са родени в чужбина или пък имат родители с чуждестранен произход. При това подобна мултикултурна среда би следвало да е добре позната на виенчани. Преди 100 години градът е бил център на Дунавската монархия с принадлежащите към нея 12 различни народа, които я превръщат в една от най-пъстрите международни метрополии в света. Виена обаче така и не става истинско средище, спояващо отделните култури и народностни елементи. "Ние така и не се сдобихме с многонационален ген", казва Матиас Ангерер.

Berlin Muslime Integration

Днешна Виена не се отличава с особена радушност спрямо чужденците

Негостоприемните австрийци

И Амар Райкович смята, че днешна Виена не се отличава с особена радушност спрямо чужденците. Според него по-скоро може да става дума за "град в града". 32-годишният босненец е заместник-главен редактор на градското списание "Бибер" (в превод: пипер), което добре подхожда на мултиетническия редакторски екип. Журналистите от "Бибер" нерядко си служат с доста пиперлив език, описвайки паралелните светове на мигрантите във Виена, а веруюто на редакцията гласи: "Важна е не политическата коректност, а широтата на хоризонта". "Който иска да живее тук, се нуждае от дебела кожа. Виенчани са доста цинични" - това е прагматичният съвет на Райкович към чуждите преселници във Виена.

Преди около десет години австрийската столица реагира на съществуващите ксенофобски настроения и създаде специален отдел "Интеграция", който има за задача да подпомага пристигащите чужденци в ежедневието. 60 сътрудници на отдела, повечето от които са с чуждестранен произход, съдействат на мигрантите при търсенето на места в детските градини, ориентират ги в условията на трудовия пазар или при намирането на курс по немски език. Предлагат им и приложение за смартфон, което съдържа 450 ежедневни фрази и 5000 аудиозаписа на осем различни езика, които да улесняват социалните контакти.

Усилията за повече откритост към чуждите култури обаче опират и до известни граници. "Във Виена все още няма да срещнете полицай, който се казва Кемал или Мехмед", казва ръководителката на отдела за интеграция Урсула Щрупе. Мигрантите не разполагат и с истинско представителство в обществения живот. Сред 183-те членове на новия Национален съвет (парламента) има едва петима с чуждестранен произход, а в пет от деветте федерални парламента няма нито един такъв. Освен това бариерите пред придобиването на австрийско гражданство си остават доста високи. Заради това 21% от населението на Виена, които биха имали право на глас, не могат да участват в избори поради липсата на австрийско гражданство.

Hitze in Frankreich

Без българите и румънците австрийската система от грижи за възрастни и болни хора би колабирала

Накъде без чужденците?

При това Виена, а и цяла Австрия се нуждаят силно от имигранти. Без българите и румънците например системата от грижи за възрастните и болни хора в страната отдавна да е колабирала. 80 процента от нуждаещите се от помощ възрастни австрийци не отиват в старчески домове, а могат да си останат вкъщи - благодарение на жените от Източна Европа, които се грижат за тях в домовете им. В края на 2013 година в Австрия е имало общо 61 000 българи и румънци, работещи в тази сфера. Експертите предполагат, че до 2015-та броят им ще нарасне до 106 000. Онова, което отличава всичките тези хора от останалите, са трудолюбието и ученолюбието им. Матиас Ангерер ненапразно казва: "Нашата западняшка арогантност спрямо Изтока е крайно неподходяща и срамна".

Редакцията препоръчва