1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: BGNES

Чужденците в България, българите в чужбина

Александър Андреев
2 септември 2015

Българите - неприятно е да се каже, но това е обективен факт - схващат имигрантите в страната си като вид "цигани", защото това е единственият опит на българина с чуждото, казва Андрей Райчев в интервю за Дойче Веле.

https://p.dw.com/p/1GPqg

Дойче Веле: Бежанците са европейски, ако не и световен проблем. Каква е обаче българската специфика? И с какво страната може да помогне за намирането на общоевропейско решение?

Андрей Райчев: България и Румъния са в много сложна ситуация, тъй като от една страна като членове на ЕС са приемници на бежанци, а от друга страна самите те са „износители” на емигранти. Трябва сериозно и подробно да се говори и по двете страни на този медал.

Българските емигранти в чужбина - това е по същество ромски проблем, който обаче не е дефиниран официално като ромски. Госпожа Меркел наскоро държа реч в Дуисбург, в която най-после каза нещо много важно, но не го каза докрай - с цялото ми уважение към нея. Тя каза приблизително, че не всички емигранти са добре дошли. Тези, които идват само за социални помощи и не искат да работят, не са добре дошли. Това е съвършено правилна постановка на въпроса, която засяга не само нещастните хора в Дуисбург, не само германците, а цяла Европа.

България и Румъния да сторят повече

Когато емигрант отива в САЩ, той отива да работи - и си търси работа. Когато емигрант отива в Европа, той търси социални помощи. Не всички, разбира се, но има една значима част, която прави точно това. Тази практика трябва да се прекрати - няма никакво съмнение. И колкото по-бързо Европа я прекрати, толкова по-безболезнено ще реши проблема. Защото Европа не може да се окаже социална каса за милиони хора. И да иска, тя не може. Пък и не иска. И колкото по-рано го направи, толкова по-добре, защото иначе ще дойдат партиите, които ще го направят с удоволствие - това са крайните десни.

Но проблемът не е доизказан. Не става дума просто за български и румънски мигранти, а за роми. Обаче поради комплекса, който имат германците от Втората световна война, пък и европейците заради така наречената политическа коректност, даже думата „ром” не се произнася. В резултат властите говорят на един език, а народът - на друг. И никаква политическа коректност не се случва. Трябва да погледнем проблема в лицето.

Тук има пряка връзка и с втората тема - бежанците в България. Българите - неприятно е да се каже, но това е обективен факт - схващат имигрантите в страната си като вид „цигани”, защото това е единственият опит на българина с чуждото. Така че българите имат едно крайно отрицателно отношение към бежанците. При първата сирийска вълна в България властите се справиха, но населението реагира толкова лошо, че в страната се получи нещо като автоимунизация срещу бежанците. Обстоятелството, че те сега минават през Македония и Сърбия, не е случайно. В „наръчниците” за бежанци, каквато литература наистина има, България е описана като много лоша, негостоприемна дестинация.

ДВ: А и пътят през Македония и Сърбия е по-кратък.

Райчев: Не бих казал, че това е главната причина. По-кратък, но през две страни, които не са в ЕС, така че има и повече проблеми по границите. Просто бежанците не са добре дошли в България - и те го чувстват. Много трудно е да се заселиш сред хора, които категорично не те приемат, и то масово. Това е ситуацията у нас. Колкото до ситуацията в Европа - тя е трагикомична и става все повече трагична и все по-малко комична. Ние се опитваме в нова ситуация да живеем по старому. Но ситуацията е радикално нова и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-неекстремна ще бъде нашата финална реакция. Опитът да се правим, че нищо ново не се случва, е груба грешка. Християндемократите и социалдемократите, които са най-силните партии в Европа, трябва да направят нещо ново, нова крачка. Иначе - жална им майка, ще паднат.

ДВ: Включително и по повод на бежанците италианският философ Джорджо Агамбен казва в едно интервю, че Европа трябва да колабира, за да се преизмисли изцяло наново и на чисто.

Райчев: Би било прекрасно, ако можеше да стане. Само че ако Европа наистина колабира в настоящия си вид, тя няма да се преизмисли, а ще се разпадне. Просто хората ще разберат това не като ново начало, а като край на „експеримента”. Няма го вече този унес, който ни владееше в началото като европейци: вее се знамето, всички сме братя, всичко е прекрасно, мир и благоденствие. Светът вече не изглежда така в очите на средния европеец, тъй че колапсът, за който говори Агамбен, няма да доведе до нищо добро. Ще настъпи страшна криза и ние ще трябва да се справяме с тази криза, а не с предизвикателството на една бъдеща Европа, за която говори философът. Затова много по-лесно е да се намери консенсус вътре в Европа и да се направят необходимите крачки напред. Но като гледам сегашното лидерство на ЕС - нещата не отиват натам. Те сякаш мислят, че могат да продължат по старому.

Andrey Raychev Soziologe aus Bulgarien
Андрей РайчевСнимка: BGNES

ДВ: Според Агамбен, Европа е обречена на колапс включително и поради това, че от десетилетия насам поставя акцента върху икономиката. А икономиката е инструмент, който нито знае, нито може сам да решава за какво е предназначен, обяснява философът. „Намираме се в парадоксалната ситуация, в която инструментът решава за какво да служи - и започва да служи на самия себе си”, казва Агамбен.

Райчев: Това е същността на лявото в световно-исторически мащаб. С други думи - икономиката трябва да се подчини, защото когато пазарът властва над света, това се нарича „капитализъм”. Но това, съчетано с демокрация, е невъзможно. Или в най-добрия случай е възможно само частично в познатата ни форма: тези, които печелят най-много, трябва да дават и повече за здравеопазването, за бедните и т.н. Това преразпределение го има. Но иначе икономиката върховенства в развитието - и то вече от 300 години. Тя доминира над политиката, над войните, над всичко. Ние бавно вървим по пътя, за който говори Агамбен, но идеята, че можем рязко да подчиним икономиката и същевременно да запазим демокрацията, е абсурдна. Можем да я подчиним, но без демокрация. А това се нарича „Китай”, „Йосиф Сталин” и т.н.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница