Чудото на българите и румънците | Новини и анализи от Европа | DW | 05.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Чудото на българите и румънците

Свободното придвижване на българите и румънците породи истинско малко чудо на германския трудов пазар. Това твърди водещ германски специалист, според когото няма никакви доказателства за злоупотреби от преселниците.

Броят на българите и румънците, намерили работа в Германия, е по-висок от броя на пристигналите през 2014 година. Това съобщава професор Херберт Брюкер от Института за проучване на трудовия пазар и професионалното развитие в Нюрнберг. На 1-ви януари 2014 година българите и румънците получиха свободен достъп до трудовия пазар в ЕС, а в Германия мнозина се опасяваха, че това доведе до проблеми. Надигнаха се и популистки предупреждения, че част от новопристигналите са „социални туристи”, тоест – идват в Германия единствено заради помощите и детските надбавки. Кристоф Хаселбах помоли професор Брюкер да обобщи изводите от своето специално проучване по темата.

Брюкер: Най-напред добрите новини. Случи се истинско чудо. Откакто имат право на свободно придвижване, трудовата заетост на българите и румънците в Германия се увеличи с 14 на сто. Броят на хората, намерили работа, е по-висок от броя на пристигналите. Подобно нещо никога досега не се е случвало в историята на германската икономика. В този смисъл свободното придвижване на българи и румънци е голям успех, както за трудовия пазар, така и за социалната система в Германия – защото който работи, той плаща данъци и отчисления.

ДВ: А лошата новина?

Брюкер: Редом с описаната тенденция нарасна и броят на хората, които получават помощи за безработни и други социални надбавки – от 10 на 14%. Този процент (при българите и румънците – б.ред.) все още е по-нисък, отколкото средния за чужденците в Германия, но ние бихме се радвали, ако той спадне още.

ДВ: Българите и румънците се споменават винаги в пакет. Няма ли разлика между двете групи?

Брюкер: Румънците са една от най-добре интегрираните групи чужденци в Германия. Те са значително по-добре интегрирани от хората, пристигащи от другите нови членки на ЕС, включително от испанците и италианците. Положението им е сравнимо с това на французите, британците и северноамериканците. Сред румънците в Германия равнището на безработица е дори по-ниско от това на самите германци. С две думи: при румънците няма никакъв проблем. Сред българите безработицата е двойно по-висока, отколкото при румънците, а процентът на получаващи някаква социална помощ е дори три пъти по-висок. Според нас обяснението е, че социалните групи, които идват от България и от Румъния, са различни.

ДВ: С оглед тъкмо на социалните групи в Германия имаше големи опасения, че ще се извършват масови злоупотреби със социалните помощи. Установихте ли такива?

Herbert Brücker

Херберт Брюкер

Брюкер: Цифром и словом 195 подозрителни случая. Това е много по-нисък процент, отколкото сред германците, получаващи някакви помощи. Мнозина тук не го знаят, но средно на човек българите и румънците получават в Германия по-малко детски надбавки, отколкото германците.Тоест, и дума не може да става за „социален туризъм”. Няма факти, които доказват и твърдението, че тези хора идват в Германия, само за да получават помощи. Често пъти става дума просто за хора, които дълго време са били без работа и не са получавали нищо, след което постепенно навлизат в системата за помощи. Това е проблемът, който обаче наблюдаваме само в няколко германски общини – Дуисбург, Дортмунд, част от Берлин. Там са съсредоточени проблемите, там са съсредоточени именно тези групи хора, които много трудно се интегрират в трудовия пазар.

ДВ: Ако аз съм българин или румънец и пристигна в Германия, без да имам осигурена работа, на какви социални помощи мога да разчитам още от първия ден на престоя си?

Брюкер: На никакви. Можете да получавате детски надбавки, но те не са социална помощ. На детски надбавки имат право онези хора, чието постоянно местоживеене е тук. Като цяло обаче групата (на новопристигналите – б.ред) не е особено многодетна, тъй че детските надбавки не са никакъв проблем. На помощи за безработни имате право едва след като сте живели и работили известно време в Германия. С други думи: не можете да дойдете в Германия и веднага да поискате помощ за безработни.

ДВ: ЕС би трябвало да изработи единна социална политика за граждани на държавите-членки, които пребивават в друга страна и нямат работа – това предлагат някои експерти. Какво смятате Вие?

Брюкер: Няма как да стане. Много различни са условията на живот и покупателната сила в отделните страни, тъй че не е възможно да изработим модел с единна социална ставка. Докато има такива разлики в заплащането на труда, това няма как да стане. Можем обаче да обмислим друго: някакво относително съгласуване на социалните системи. С други думи, страните от ЕС да се споразумеят, че навсякъде социалните помощи възлизат, примерно, на 30% от средната заплата.

Редакцията препоръчва

Реклама