Чомски - пазителят на морала | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Чомски - пазителят на морала

Като последователен критик на капитализма и Белия дом американският лингвист Ноам Чомски е един вид интелектуален идол на левицата. Най-новата му книга "Masters of Mankind" събира негови есета и речи от пет десетилетия.

“Западната демокрация дава шанс на едно привилегировано малцинство да придобие елитното образование и знания, които му позволяват да търси истината, криеща се под булото на преиначаването и изопачението, на идеологиите и класовите интереси. Интелектуалците носят отговорността да казват истината и да изобличават лъжите.”

Тези думи на Ноам Чомски са от 1966 г., но спокойно можеха да са казани и днес. Защото интелектуалният "мозък" на американската левица неизменно остава верен на себе си. Иначе казано - Чомски упорито отстоява този свой политически етос, макар обществената роля на критичните интелектуалци съществено да се е променила в дигиталната епоха. В сборника от негови есета и речи читателят не научава нищо по този въпрос.

Интелектуалците не са лакеи на властта

През 1970 г. Чомски дава следната дефиниция: “Ролята на интелектуалците и на радикалните активисти е да дават оценка, да убеждават и организират, а не да се стремят към власт и господство.” С други думи - тежестта на интелектуалците се състои в това да заемат критична дистанция спрямо властта, а не да се обличат “като нейни лакеи в парфюмирани одежди”.

Войната и капитализмът, властта и медиите са централните провокативни теми на Чомски. Много негови произведения тематизират проблематиката за това дали изобщо има справедлива война, Божие разрешение за убиване или легитимни наказателни мерки в мирно време. В реплика срещу философа Майкъл Уолцър от 1978 г. Чомски сочи, че границите между убийство и целенасочено убиване, между терористи и военни вече са заличени. В тази връзка той сравнява германското нападение над Белгия през 1914 г. със Шестдневната арабско-израелска война от 1967 година. В проблематичния от морална гледна точка статут на еврейската държава, нагоден към нейните интереси, Чомски вижда “само отражение на болестната картина на нашето време”. И заключава, че “консенсусът не е критерий за истина и справедливост”. Според него и бездруго консенсусът е само синоним на манипулация, извършена по поръчка на властимащите.

Der US-amerikanische Globalisierungskritiker Avram Noam Chomsky wird beim GMF 2013 wie ein Popstar gefeiert

През юни 2013 г. Чомски бе гост на организирания от ДВ "Глобален медиен форум" в Бон

Централното послание на Ноам Чомски са неговите “Размисли за терора, справедливостта и самозащитата” - по повод на войната в Ирак през 2003 година. Колкото и справедлива да е критиката му срещу месианското заслепление на Джордж У. Буш, че с война може да се налага демокрация, толкова погрешни са историческите му сравнения с “нормативната революция” на неоконсерватизма. Според него тя е “рефрен на европейския империализъм, неотстъпващ по нищо на реторичните възнасяния на японските фашисти, на Мусолини, Хитлер, Сталин и на други исторически личности”.

Чомски: "САЩ са най-опасната страна в света"

След войната във Виетнам у Ноам Чомски се засилва антиамериканизмът. В по-голямата част от американската история той разпознава само “повествованието на империалното високомерие”.

Идолът на американските леви не се уморява да повтаря, че "САЩ са най-опасната страна в света", както гласи неговото съчинение от 2005 г. Напразно бихме търсили в трудовете му пример за американски президент от следвоенната епоха, чиято политика Чомски да не сравнява иронично с Хитлер. В последното му есе от 2013 г. узнаваме какъв е най-после апокалиптичният край: “Ще преживее ли човешката култура реалният капитализъм?”, пита той още в заглавието и отговаря - по-скоро не, или най-малкото с опасни за живота наранявания. Защото “сегашната политическа и икономическа система е един вид плутокрация, която е много далеч от демокрацията. В рамките на реалния капитализъм в интерес на бързите печалби за господарите на икономиката е да си останем заблудени и да не се подвеждаме от науката и разума”, пише Чомски.

Bildgalerie über das Leben des venezolanischen Präsidenten Hugo Chávez Venezuela

Уго Чавес размахва от трибуната на Общото събрание на ООН книгата на Чомски "Хегемония или оцеляване: Американският стремеж към глобално господство"

Идеалът на един търсещ истината интелектуалец

Манихейската представа за света на Ноам Чомски не търпи нито полутонове и нюанси в теорията, нито пък компромиси в практиката. През 2008 г. той заявява: “Ако не съм изключен от мейнстрийма, значи съм направил някаква грешка “.

Такъв е бетонираният идеал на един търсещ само истината интелектуалец – идеал, който обаче вече не подхожда на времето, в което една критично настроена левица намира своите ниши и обвързващи мрежи. Като пазител на морала Ноам Чомски е просто отживелица, обслужваща само поколението на огорчените от 1989 г., т. е. поколението на тези, които някакси отново са разбудени от финансовата криза на капитализма и отново разглеждат отражението ѝ върху хората като злобно изригване на американския империализъм.

Редакцията препоръчва

Реклама