Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието | Новини и анализи по международни теми | DW | 07.12.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

Ноам Чомски

Ноам Чомски

„Най-важният жив интелектуалец“, „Един от големите гласове на разума в наши дни“ - две от многобройните оценки за Ноам Чомски. 90-годишният езиковед, философ, ляв интелектуалец и политически активист Аврам Ноам Чомски е роден през 1928 година във Филаделфия. Родителите му са преселници-евреи от Украйна и Беларус. Още на десетгодишна възраст Ноам Чомски пише първата си статия за фашистката заплаха, а като тийнейджър се насочва към анархизма.

Теориите на Чомски

Ноам Чомски следва езикознание, математика и философия и се дипломира като лингвист през 1951 година. Основните тези в дисертацията му излизат по-късно в книга, която предизвиква истинска революция в езикознанието. "Синтактични структури" излиза през 1957 година и полага основите на концепцията за трансформативната граматика. Още в тази книга Чомски дефинира научната тема на своя живот: корените и границите на човешките когнитивни способности. Изходният му въпрос изглежда елементарен: Как да си обясним факта, че децата проговарят толкова бързо, че само за няколко години вече умеят да образуват граматично правилни изречения на майчиния си език, а понякога дори и на втори език? Чомски стига да извода, че овладяването на езика е вродено умение, че в човешкия мозък съществува генетично обусловена структура, която позволява на детето да възприема нещата от света, да ги обмисля и на базата на ограничен брой правила и краен брой думи да образува безкрайно множество изречения.

Използвайки математическото мислене, Чомски установява, че основните структури на всички езици са еднакви. Този (междувременно оспорван) подход е познат като „Универсална граматика“, според която употребата на езика следва сложни синтактични и логични правила. Ноам Чомски създава и т.нар. „Йерархия на Чомски“, която представлява класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила.

От 1961 година Ноам Чомски е професор по лингвистика в Масачузетския технологичен университет. Автор е на над 150 книги. Удостоен е с редица международни награди и с почетни докторски титли от много университети. От 2017 година преподава езикознание в университета на Аризона.

"Лявата съвест" на американската общественост

През 1960-те години Ноам Чомски протестира открито срещу Виетнамската война. Оттогава насам той е „лявата съвест“ на американската общественост. Чомски е неуморим критик на американските правителства, на глобализацията и капитализма. Критиката срещу Виетнамската война, за първи път формулирана в есето "Отговорността на интелектуалците", по-късно е доразвита в книгата му "Американската власт и новите мандарини". В продължение на десетилетия Чомски подлага на критичен анализ американската външна и вътрешна политика и постепенно се превръща в икона на различните леви движения и брожения. Ключов е неговият възглед, че интелектуалците трябва да поемат отговорност, да търсят истината и да разкриват лъжите.

Ноам Чомски през 1976 година

Чомски през 1976 година

След атентатите от 11 септември 2001 година Чомски публикува своята книга "9-11", в която осъжда терористичните актове, но в същото време твърди, че те са логично следствие от американския империализъм и неизбежен отговор на експлоатацията и потисничеството над т.нар. Трети свят. Макар и от еврейски произход, Ноам Чомски не пести и критиките си срещу Израел, срещу заселническата политика и най-вече срещу блокадата на ивицата Газа.

В една от последните си книги - "Глобалното недоволство", Ноам Чомски публикува разговорите с дългогодишния си събеседник, радиоводещ и писател Дейвид Барсамян. В тях той пледира за радикална промяна на системата, която не е дорасла за предизвикателствата на бъдещето. Под заглавие "Борба или разпад" тази година на немски бяха публикувани разговорите между Ноам Чомски и 27-годишния журналист Емран Фероз. В тази книга 90-годишният интелектуалец отново твърди, че човечеството се намира в опасен исторически момент. "Можем да бъдем песимисти и да се предадем. Така само ще увеличим възможността да се случи най-лошото. Но можем да бъдем оптимисти и да използваме всеки възможен шанс, за да превърнем света в едно по-добро място".

Ноам Чомски отдавна е направил своя избор. Той продължава борбата.

Редакцията препоръчва

Реклама