Човекът, който отиде доброволно в Аушвиц | Начало | DW | 12.06.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Човекът, който отиде доброволно в Аушвиц

Това е една от най-смелите постъпки на 20 век: през 1940 полякът Витолд Пилецки влиза доброволно в концентрационния лагер Аушвиц. Целта му: да види с очите си зверствата на нацистите, за да ги разкаже след това на света.

Неговата история е наистина забележителна. През 1940 година Витолд Пилецки се оставя да бъде заловен и депортиран в концентрационния лагер Аушвиц. Три години по-късно му се удава да избяга. След края на Втората световна война обаче е обвинен в държавна измяна и шпионаж. През 1948 година е разстрелян. Фактът, че той е герой от съпротивата срещу нацистката окупация на Полша, че целият му живот е посветен на тази борба, не му помага да опази живота си. Подобно на повечето борци на Армия Крайова, и Витолд Пилецки е против съветската доминация в следвоенна Полша. Затова комунистите го заклеймяват като "фашист" и "агент на империализма", заради което го осъждат на смърт. Трупът ме е хърлен в анонимен масов гроб, чието местоположение не е съвсем изяснено. Семейството му е подложено на репресии, името му е съзнателно премълчавано, поради което драматичната съдба на полския офицер е малко известна на света. Ето неговата история:

Ужасите на Аушвиц

През септември 1940 година Витолд Пилецки нарочно излиза на улицата, макар да знае, че по това време войските на Вермахта и СС организират хайка. Той е задържан и откаран в Аушвиц. Тъкмо такава била целта му: да отиде в Аушвиц, за да види със собствените си очи прословутия концентрационен лагер, да оказва съпротива, да организира помощ за концлагеристите, да изнася информация, с която да накара съюзническите войски да се намесят. Планът му е безумен, но функционира. Поне в началото.

Flash-Galerie 65 Jahre Befreiung Auschwitz

Този кадър е бил заснет в Аушвиц през януари 1945 година - малко след като руснаците освобождават концлагеристите

Пилецки действително успява да изгради съпротивителна мрежа в Аушвиц, с чиято помощ нелегално се внасят медикаменти и храна, подготвя се и въстание. Когато през ноември 1940 научава, че един концлагерист ще бъде пуснат на свобода, Пилецки изпраща по него първите си сведения, предназначени за Варшава. През март 1941 неговият доклад пристига в Лондон - това е първият официален документ за ситуацията в Аушвиц, който попада в ръцете на антихитлеровата коалиция. Съюзниците обаче остават пасивни, защото предполагат, че твърденията на Пилецки са силно преувеличени.

Онова, което разкрива Пилецки, звучи наистина драстично: макар първият концентрационен лагер в Аушвиц - т.нар. Аушвиц 1, да не е същата "фабрика на смъртта", каквато е отдалеченият на 3 километра от него Аушвиц-Биркенау с прословутите си газови камери, там също умират много хора.Те загиват от побоя на надзирателите, от непосилния труд или от болестите. За да се пречупи моралът на задържаните там концлагеристи, които са предимно поляци, властите в концлагера организират на всеки полски празник масов разстрел.

Особено усърден в убийствата е хауптшарфюрерът от СС Герхард Палич. Той обичал пистолета си и имал навика да си свирука весели мелодийки, докато набелязвал следващата си жертва. Понякога за "разнообразие" му докарвали и не-концлагеристи, от които да "си избере" поредната жертва, пише Пилецки, който описва и следната сцена: "Един ден той заповяда на едно момиче да се съблече чисто голо и да тича из оградения двор. Самият той стоеше в средата и дълго се чудеше кого да застреля. После се прицели, чуха се изстрели и всички паднаха покосени. Никой от нас не знаеше дали ще бъде застрелян на място или ще бъде оставен да се мъчи часове наред".

Животът на самия Пилецки също е в опасност. Само благодарение на санитарите, които са част от неговата съпротивителна мрежа, той успява да оцелее след заболяване от тиф и едно възпаление на белите дробове. Болните като него обикновено получавали инжекция с отрова...

Flash-Galerie 65 Jahre Befreiung Auschwitz

Тяхното детство е преминало зад стените на Аушвиц

Трагичният край на Пилецки

С помощта на своята мрежа от помощници през 1943 година Пилецки успява да избяга от Аушвиц. Вече на свобода той пише първия си обстоен доклад за преживяното в концентрационния лагер. Съюзниците обаче не вярват особено на неговите твърдения. А и дори да му вярват, те са убедени, че всякакъв опит за намеса би завършил с провал.

По-нататъшната съдба на Пилецки е трагична. След 1945 година нацистите са прогонени, а Полша е поставена изцяло под съветски контрол. Създава се сателитна на Москва държава, която действа с брутални методи. Пилецки, който не желае да се примири с новия господар, е задържан и изтезаван. Когато го заплашват, че ще задържат и цялото му семейство, той подписва предварително подготвено признание, което дори не прочита. По този начин той де факто подписва и собствената си смъртна присъда. Убит е на 25 май 1948 година с изстрел в тила.

През 1990-та, малко след падането на комунизма, Пилецки е реабилитиран. През 2000 година от печат излиза обширно издание на неговите записки от Аушвиц. През 2006-та той е удостоен посмъртно с най-високото отличие на Полша - ордена "Бял орел".

През лятото на миналата година започна ексхумирането на всички масови гробове във Варшава, където са били хвърляни телата на стотици жертви на комунистическата диктатура. Не е изключено тленните останки на Пилецки да бъдат открити още тази година.

AГ, АФП, ШпО, МП, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва