Чия е Македония? | Новини и анализи от Европа | DW | 09.12.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Чия е Македония?

Гръцката истерия за името на Македония е свързана само отчасти с това, че на гръцките деца се говори непрестанно за връзката по пряка линия между Александър Велики и всеки днешен грък. Същинската причина е обаче друга.

Какво се крие зад спора за наименованието Македония?

Какво се крие зад спора за наименованието Македония?

Странен спор се вихри из Югоизточна Европа: Гърция иска да предотврати на всяка цена Македония да се нарича Македония и дори прояви готовност да рискува бламаж пред Международния съд в Хага. Македония внесе там жалба, след като Гърция през 2008 г. попречи на приемането на бившата югославска република в НАТО. Причината: на гърците не им харесва наименованието на съседната държава. Сега магистратите в Хага взеха решение, което е съкрушително за Атина: 15 от 16-те съдии отсъдиха в полза на Македония. В гръцките медии информацията по въпроса измести от водещите новини дори дълговата криза. А Гиоргос Карадзаферис, шеф на участващата в правителството дяснорадикална партия "Лаос", заплаши, че партията му ще напусне управляващата коалиция, ако Македония бъде призната като Македония. Премиерът Пападимос пък заговори за "провокации".

За едното име...

Denkmal Alexander der Große

А чий е Александър Велики? На Гърция или на Македония?

Истерията около името на Македония е свързана отчасти с това, че на гръцките деца в училище непрестанно се говори за връзката по пряка линия между Александър Велики и всеки днешен грък. Важна първопричина за тази ирационалност е неразчистената история на гражданската война от 40-те години на миналия век. Което ни кара да мислим, че спорът за името на Македония е свързан и със следното обстоятелство: Гърция е "провалена държава" и що се отнася до преодоляването на собствената си най-нова история.

Защо това е така обяснява едно есе на историка Адамантиос Скордос, излязло в издаваните в Мюнхен "Югоизточноевропейски съобщения". В есето си Скордос разглежда въпроса защо изпокараните по всички въпроси атински партии са единни по спора за името. Според него виновна е "македонизацията" на гръцкото обществено пространство и на политиката в началото на 90-те години. Тогава Гърция е обзета от вълна на национализъм, след като Македония обяви независимост - факт, който предизвика страх.

Този страх е всъщност с корени, скрити в гражданската война. Още по време на окупацията на Гърция от германци, италианци и българи през Втората световна война се формират страните в последвалата гражданска война. В гръцкия регион Македония, където тогава има многочислено славяноезично население, от страната на комунистите се сформират партизански отряди, които пропагандират откъсване на Македония от Гърция и присъединяване към България или към Титова Югославия, като последната е важен доставчик на оръжие за гръцките комунисти. В началото на 1949 г. ЦК на гръцката компартия обещава на македонския народ "национално възраждане" след победа в гражданската война. Оттогава буржоазните сили имат силен коз: могат да обвиняват комунистическите си противници, че "продават гръцки земи на славяните".

Изкупителната жертва

След като комунистите губят войната, близо 100 000 гърци, воювали за губещата страна, бягат в държавите от Източния блок. Около 30 000 от тях са гърци от гръцка Македония, пише Скордос и пояснява: "След поражението за тях става невъзможно да останат в Гърция, тъй като победителите печелят не само войната, но и правото да тълкуват тази война."

В един такъв момент Гърция се нуждае от изкупителна жертва: гръцките славяни. Войната се преинтерпретира като "славянска" (т.е. руска, българска, югославска) агресия срещу Елада. От 1949 до 1974 г. гръцката политика по отношение на историята и спомените за нея се базира на широко разпространяваните антикомунистически и антиславянски предубеждения.

Griechenland und Mazedonien streiten weiter um Staatsnamen

Вражда с дълбоки корени

Славяните били използвали гражданската война като шанс да постигнат онова, което не успели да сторят по-рано - а именно да изтласкат хеленизма от Македония и да осъществят "вечната мечта на панславизма" за достъп до Егейско море. Военната хунта по-късно въвежда дори специален празничен ден в памет на съпротивителната борба на хеленистите срещу славяните.

Кои са потомците на Александър Велики?

Но и след свалянето на хунтата не се променя нищо. През 1982 година тогавашният президент Караманлис казва следното пред гърците от диаспората в Торонто: "Трябва да се изправите срещу всички онези, които се опитват да навредят на Гърция, като изкривяват историята й и най-вече историята на Македония. Ние сме потомците на Александър Велики!"

Цели поколения гърци са израснали с подобни представи за историята. Незнанието обхваща и гилдията на историците, които даже през 90-те години предпочитат да дебатират по "неоспоримия хеленизъм" на Александър Велики, вместо да отворят неприятните страници на съвременната гръцка история, пише Скордос в есето си.

Отровата в главите още действа. Но и в Скопие действат отровители, които внушават на македонците, че ТЕ са истинските потомци на Александър Велики. Последната им проява беше издигането на 22-метрова статуя на ездач в центъра на града.

АГ, ФАЦ, М. Мартенс, В. Шопов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва