Чий е цар Самуил? | Новини и анализи от България | DW | 18.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Чий е цар Самуил?

Защо България издига паметник на цар Самуил в центъра на София - за да отдаде почит на владетеля или за да натрупа точки в българо-македонската "война на символите"? Предлагаме Ви мненията на трима експерти:

„За разлика от Гърция, която плаче заради паметника на Александър Македонски, българите се радват на появата на цар Самуил в Скопие“, пише скопският вестник „Нова Македония“ през 2011 година по повод откриването на отрупания с десетки мемориали нов център на македонската столица. Във връзка с обявеното за 6 октомври откриване на паметника на цар Самуил в българската столица македонските медии поставят акцента върху факта, че монументът ще е с 50 сантиметра по-висок от инсталираната в центъра на Скопие петметрова скулптура, изобразяваща владетеля.

На фона на „замръзналия” преговорен процес между България и Македония, отбелязването на 1000-годишнината от трагичната смърт на цар Самуил би могло да вдъхне нов живот на плахите опити за общо честване на бележити личности от историята на двете съседни държави. Дали това ще се случи след скромните, но все пак окуражителни съвместни прояви по честването на Гоце Делчев и Солунските братя? По-скоро не, ако се съди по мненията на евродепутата Андрей Ковачев, историка Пламен Цветков и политолога Марин Лесенски.

Балкански комплекси

Denkmal König Samuil in Skopje in Mazedonien

Паметникът на цар Самуил в Скопие

Професорът по история в Нов български университет Пламен Цветков смята, че издигането на паметник на цар Самуил в София е добра идея, особено на фона на смразяващата доминация на руски и съветски паметници. „Боя се обаче, че това е пак израз на някакви балкански комплекси за малоценност. Всеки балкански народ е сътворил измислици в историята си, но шампиони в тази „дисциплина“ несъмнено са македонците. Българите също не стоят настрана от тази комплексарщина. Достатъчно е да споменем „Кирило-Методиевия комплекс” за възприемане на България като някаква люлка на славянската цивилизация. Мисията на Солунските братя всъщност няма нищо общо с България. В Македония пък този комплекс стои в основата на твърденията, че македонският език е най-старият славянски език“, припомня професор Цветков.

Според него е жалко, че реализираното преди десетина години българо-македонско издание с оригинални писма на Гоце Делчев не е намерило продължение в други общи възпоменания, каквото би могло да бъде и предстоящото честване на цар Самуил. „България, Македония и всички останали балкански страни няма да прокопсат, докато не престанат да тълкуват историята си като идеология, а не като наука“, заключава историкът Пламен Цветков.

Война на паметниците

Политологът Марин Лесенски от софийския институт „Отворено общество“ също намира идеята за паметник на цар Самуил за добра - стига да не се изроди в това, което виждаме в центъра на Скопие. „Издигането на паметници на цар Самуил в двете балкански столици е ярък израз на политиката на символите и идентичностите. Проектът за паметник на този владетел в София несъмнено е отговор на поставянето на статуята му в Скопие. По този начин политиката на символите и идентичностите оставя сериозен белег върху отношенията между Македония и България“, казва Лесенски.

По негово мнение след краткотрайното затопляне по време на управлението на Иван Костов и Любчо Георгиевски в края на 1990-те години, отношенията между двете съседни страни са във фаза на застой и в никакъв случай не са такива, каквито би трябвало да бъдат - особено на фона на изобилието от необходими, но незапочнати съвместни проекти в икономическата и културната сфера. „За България и още в по-голяма степен за Македония, която се нуждае от помощта на своите съседи за приемане в НАТО и ЕС, не особено топлите взаимоотношения не са от полза. Още повече, че малобройни, но много гласовити групи и в Скопие, и в София правят опити тези отношения да бъдат допълнително влошени“, посочва Лесенски.

В търсене на историческата истина

Евродепутатът Андрей Ковачев твърди, че няма никаква връзка между паметника на цар Самуил в Скопие и предстоящото откриване на мемориал на същия владетел в София. „Обективната историческа истина е идеологизирана от премиера Никола Груевски, който е автор, дизайнер и режисьор на такива мегаломански проекти като „Скопие 2014” и „Македония 2016”. В София нямаме паметник на български владетел и беше крайно време да се сдобием с мемориал по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, още повече, че самият цар е бил роден в София. Така че честването на 6 октомври няма нищо общо с издигнатия паметник в Скопие“, убеден е българският евродепутат.

Denkmal Zar Samuil in Bulgarien

Мемориалът Самуилова крепост край Петрич

Ковачев смята, че българо-македонският договор за добросъседство не е подписан именно заради отказа на Македония да изпълни препоръката на Европейската комисия за съвместно честване на общи за двете страни исторически събития и личности. „Голямата дилема пред Македония е следната: или страната ще се съобрази с предписанията на Брюксел, за да започне успешни преговори за членство в НАТО и ЕС, или правителството на Груевски ще продължи да употребява историята като идеология, за да печели вътрешните си избори“, обобщава Андрей Ковачев.

Принципно той е поддръжник на македонското членство в евроатлантическите структури и смята, че България трябва да помогне за реализирането му. Но това може да се случи само ако Скопие скъса с досегашната си политика спрямо съседите и се съобрази с принципите на добросъседството. А те изискват боравене с историческата истина на базата на автентични документи, а не на базата на идеологическата им интерпретация, посочва българският евродепутат.

Редакцията препоръчва