Чии са съкровищата на Арктика? | Новини и анализи по международни теми | DW | 07.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Чии са съкровищата на Арктика?

Апетитите на много държави са насочени към суровините на Арктика. Русия смята за свое право да търси петрол и земен газ в региона и не позволява на никого да ѝ се бърка. Активисти на "Грийнпийс" го изпитаха на гърба си.

30 активисти на "Грийнпийс" и до ден днешен се намират в руски затвор след една протестна акция около нефтената платформа на Газпром "Приразломная", проведена в средата на септември. Същевременно един руски ледоразбивач пренася олимпийския огън към Северния полюс. През 2007 на морското дъно под Северния полюс беше забит руският национален флаг. Московските военни днес отново са представени в Арктика. А президентът Путин изобщо не крие, че страната му има претенции за собственост над ценните ресурси, които би трябвало да се крият под арктическия лед.

Предположенията са, че в този район има близо 13% все още неоткрити залежи на нефт и 30% - на природен газ. Колкото повече растат цените на горивата, толкова по-силен става и интересът към тези находища, още повече, че достъпът до тях става все по-лесен поради засиленото топене на арктическия ред. Остротата на руската реакция спрямо протеста на природозащитниците показва колко важна е станала Арктика за Русия. От "Грийнпийс" продължават да водят активна кампания срещу добива на нефт в Арктика, но световната надпревара за тамошните енергийни ресурси продължава с неотслабваща сила.

Спорове за територии

За протежението на границите в Северния ледовит океан и до днес се водят спорове. Апетити към подводните богатства имат и петте полярни държави - САЩ, Канада, Дания, Норвегия и Русия. Те обаче владеят само икономическа зона край бреговете си от 200 мили. Нито една от тези зони не се простира до Северния полюс. Териториалните претенции би трябвало да бъдат решени въз основа на Конвенцията на ООН за морското право. Според нея зоната на отделна държава може да бъде допълнително разширена, само ако тя успее да докаже, че континенталният шелф, към който има претенции, е естествено продължение на собствената ѝ територия, показвайки например неговата сходна геоложка структура.

Greenpeace demonstriert vor der russischen Botschaft in Berlin

Протест на "Грийнпийс" пред руското посолство в Берлин

Заинтересованите държави и нефтени концерни обаче не чакат. Норвегия и Русия например подписаха още през 2010-та. споразумение за границите в Баренцово море и Северния ледовит океан, което улеснява извършването на техни сондажи в региона. Канада, която в момента е ротационен председател на Арктическия съвет, обяви развитието на арктическия регион за приоритет. САЩ и Дания на свой ред увеличават активността си в далечния Север. Всички големи концерни - Роснефт, Statoil, ENI, Exxon Mobil, Shell - усилено търсят нефт в Арктика.

Рисковете за природата не са малко

След нефтената катастрофа в Мексиканския залив през 2010-та, нарасна и загрижеността за последиците от подобен инцидент в арктическите води. Нефтената промишленост реагира със съвместна програма за проучване на рисковете. "Ледовете, отдалечеността на региона, липсващата инфраструктура, тежките метеорологични условия и лошата видимост са много по-сериозни предизвикателства, отколкото където и да било другаде по земята", пише в програмата. Индустрията би трябвало да гарантира сигурността и да се отнася с респект към хората и към околната среда в района.

Точно това обаче не се случва, твърдят от "Грийнпийс". Природозащитниците се опасяват, че комерсиалната експлоатация на региона ще съсипе уникалната местна природа. Тъй като нефтът - независимо от своя произход, се разгражда много бавно в студена вода. След инцидента с танкера "Ексон Валдес" край бреговете на Аляска през 1989, и до днес по плажа могат да се открият следи от изтекъл нефт. Освен това липсват технологии, чрез които изтеклият в ледените води нефт да бъде изцяло изчистен.

Редакцията препоръчва