Чии са замъците и богатствата на династията Хоенцолерн | Новини и анализи от Европа | DW | 02.02.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Чии са замъците и богатствата на династията Хоенцолерн

Хоенцолерните са потомци на последния германски кайзер. Те настояват държавата да им върне отчуждените произведения на изкуството и да имат право да живеят в замъците, принадлежали някога на техния род.

Замъкът Хоенцолерн в провинция Баден-Вюртемберг

Замъкът Хоенцолерн в провинция Баден-Вюртемберг

Дворецът Цецилиенхоф в Потсдам: разкошни градини, фонтан и общо 176 стаи, които наскоро бяха изцяло обновени: сред тях пушалня, библиотека, музикален салон. Кой не би желал да притежава подобен имот? Един вече е предявил най-сериозни намерения: Георги Фридрих, принц на Прусия - потомък на последния германски кайзер. Но нима има право на подобни претенции? Този юридически въпрос е зареден с взривоопасен заряд.

През 2014 год. избухна правен спор между някогашните владетели - Хоенцолерните - държавата и засегнатите германски провинции относно връщането на имоти, картини и други исторически ценности. Изход още не се очертава.

Кои са Хоенцолерните?

Последната германска монархия – Хоенцолерните – оставя своя отпечатък над съдбините на страната в продължение на повече от четири века. Корените на династията датират още от 11-ти век. През 1061 година за пръв път се споменават Цолерните, които по-късно започват да се наричат Хоенцолерни. Седалище на семейство става замъкът Хоенцолерн, който се намира на 50 км южно от Щутгарт, в днешната провинция Баден-Вюртемберг.

През 13 век се стига до разцепление: братята Конрад и Фридрих тръгват по различни пътища и слагат началото на две линии - швабската и франкската. През 19 век, с основаването на Германския райх, Вилхелм Първи от рода на Хоенцолерните става кайзер. А 1888 година остава в историята като година на трима кайзери: Вилхелм Първи умира през март, синът му Фридрих Трети остава на власт само 99 дни, защото умира от рак на ларинкса. Неговият син Вилхелм Втори се възкачва на трона - едва 29-годишен. Той е последният германски кайзер и крал на Прусия.

Краят на една монархия

Последният германски монарх - кайзер Вилхелм Втори, крал на Прусия

Последният германски монарх - кайзер Вилхелм Втори, крал на Прусия

С основаването на Ваймарската република през 1918 г. монархията в Германия е отменена. След Първата световна война Вилхелм Втори бяга в изгнание в Нидерландия. Новата конституция на страната отнема на благородниците специалната им позиция в обществото.

Все пак една привилегия им остава: титлата. Макар и само като част от фамилното име, а не както дотогава - пред малкото. С други думи:  принц Чарлз е принц, докато Ернст Август, принц на Хановер, херцог цу Брауншвайг и Люнебург, кралски принц на Великобритания и Ирландия, просто се казва така.

По време на Ваймарската република имоти на кайзера първоначално са конфискувани. "Нито пфениг за графовете" и "Нека и те работят като всички останали", са най-популярните лозунги на противниците на монархията от онези години. Хоенцолерните решават да обжалват. През 1926-та провинция Прусия и Хоенцолерните се споразумяват за обезщетение, но съдебните разправии по този въпрос не спират и до днес. "Законът за решаване на имуществените спорове между Пруската държава и членовете на някога управлявалото пруско кралско семейство" доведе дотам, че наследниците успяха да получат голяма част от собствеността си обратно - включително потсдамския замък Цецилиенхоф. Но сега изглежда ситуацията пак е променена.

През 1945-та, след края на Втората световна война, по-голямата част от имуществото на Хоенцолерните се намира в съветската окупационна зона и по-късно - на територията на ГДР. Това води до повторното отчуждаване на техните имоти. Договорът за обединението между Федерална република Германия и ГДР от 1990 година обявява за незаконно отчуждаването на земя и имоти, но не и отнемането на инвентар.

Правните основи на спора

Изключение би имало, ако пред съда се докаже, че Хоенцолерните са "оказвали значителна подкрепа" на националсоциалистическия режим. В такива случаи Законът за имуществените спорове от 1994-та изключва възможността за изплащане на обезщетения. Съществуват исторически свидетелства за прояви на симпатия и наличие на близост между бившия пруски престолонаследник Вилхелм и националсоциалистическия режим в Германия. Така например Вилхелм редовно е поздравявал Адолф Хитлер за рождения му ден и за Нова година. През декември 1936 Вилхелм изпраща на Хитлер "най-искрените си поздравления за благодатната му дейност, осигуряваща добруването на нашия любим народ и родината.

Оценката на тези исторически доказателства и тяхната роля в преговорите ще са решаващи за изхода на съдебния спор около имуществата. Но мненията на историците по въпроса се разминават. До момента са изготвени четири различни експертизи за политическите нагласи и политическите позиции на някогашния пруски престолонаследник, които дълго време бяха държани под ключ.

Целта на преговорите, които текат от 2014 до днес, е да се постигне споразумение за оспорваните произведения на изкуството и колекционерски ценности. Но всъщност става дума за нещо много повече: предмет на обсъждане е и интерпретацията на историята.

******

Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ:

Реклама