Четири поуки от изборите | Новини и анализи от България | DW | 26.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Четири поуки от изборите

Да, тези избори преминаха без изненади, но пък излъчиха няколко важни поуки. Например тази, че основният двубой за години напред ще бъде между ГЕРБ и ДПС. Татяна Ваксберг обяснява защо:

ДПС и референдумът

Референдумът за електронното гласуване можеше и да успее, но само при едно условие: ако ДПС беше подало поне минимална информация за това, че изобщо се провежда такова допитване. Акцентирането върху ДПС може да изглежда пресилено, доколкото никоя партия не проведе кампания за референдума - за него не е произведен нито един телевизионен клип и няма нито един партиен плакат. Да не говорим за оскъдните телевизионни дебати, в които всички партии - не само ДПС - участваха вяло и подчертано незаинтересовано.

Въпреки това партийно единство срещу електронния вот, ДПС все пак се откроява. Броени дни преди изборите 74% от избирателите на Движението не бяха и чували, че ще се провежда референдум, а какво остава за съставянето на информирано мнение за залога в това допитване. За сравнение: средните стойности на незнанието в страната са забележимо по-ниски - 10 дни преди вота около една трета от всички избиратели не са чували за провеждането на референдум.

Редакцията препоръчва

ГЕРБ и (почти) цялата власт

ГЕРБ не е просто утвърденият хегемон, както казва Огнян Минчев. ГЕРБ е хегемон за дълго. Разбивката на гласувалите по възрастов белег, подготвена от Алфа Рисърч, показва, че за ГЕРБ са гласували 35% от хората между 18 и 30 години, както и 36% от хората между 31 и 60 години.

В тези възрастови групи ГЕРБ са имали и по-мощно присъствие - например на парламентарните избори от 2009 година. Тогава партията взе цели 45 и 44 процента в съответния възрастов сегмент. След четири години управление това доверие намаля, но не и драстично: през 2013-та, след четири години видима криминализация на политическия живот, ГЕРБ получи гласовете на съответно 31 и 32 процента от хората в двете посочени възрастови групи.

Колкото и да е несъвършено сравнението между резултати от парламентарни избори и резултати от местен вот, данните все пак са ориентир. ГЕРБ е върнал част от тази позагубена подкрепа и продължава да е безапелационен фаворит сред по-младите хора. Следващата по популярност политическа сила в тези възрастови групи получи на вота в неделя съответно 19 и 15 процента. Тази втора сила е ДПС, така че всяка по-смела прогноза за политическия живот ще трябва да се съобразява с този недвусмислен извод: именно ГЕРБ и ДПС са двете партии, предпочитани от хората под 60-годишната възраст.

Партията, която линее

За резултатите на социалистите има две основни тези: че левият вот се запазва като общ обем и че левият вот се е сринал. Между двете твърдения няма противоречие - общите гласове, подадени за АБВ, БСП и независими кандидати, произлизащи от средите на социалистите, запазват приблизително същия дял, който доскоро имаше само БСП. Разликата е в това, че след вота в неделя този (вече разбит на части) общ обем на лявата ориентация на избирателите е инструментално непригоден. Това обяснява заключенията за зрелищното срутване на властовите ресурси на някогашния хегемон. Обяснява и една допълнителна тенденция: радикализацията на публичния тон, с който БСП междувременно си служи.

Доскоро БСП посрещаше загубите с традиционни обвинения към социолози и медии. От неделя вечерта тя вече ги посреща и с открити обиди и заплахи. Според загубилия кандидат Мирчев, една социологическа агенция създала “грубиянска фалшификация”, основният му конкурент бил “момче, което замърсява терена”, а медиите не трябвало да го прекъсват. Тон, който освен позабравен, е и симптом за една почти осъзната трайност на изборната загуба.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Реформаторите и национализмът

Единствената сила, реално повишила изборните си резултати, се оказаха Реформаторите. В неделя вечерта беше изчислено, че този ръст възлиза на по-малко от 1 процент, но макар и скромна, тенденцията е факт. За Реформаторите тя би следвало да означава, че избраната от тях националистическа реторика, съчетана с общото им участие в местните избори с Патриотичния фронт или други националистически формации, им носи плюсове, а не минуси. Ръстът на доверието към Реформаторите показва и друго: че влизането им във властта заедно с партии, които някога бяха сочени за техни опоненти, се поощрява от избирателя, а неизпълнението на целите, в името на които тези съюзи бяха обявени за приемливи, е вече простено. Ако направят адекватен анализ на своите изборни резултати, Реформаторите би следвало да разгърнат още повече досегашната си политика.

Подобно съдържание