Чепатите българи | Новини и анализи от България | DW | 16.11.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Чепатите българи

Дъждът от почести за "Камата", любимец на Борисов, не изненада българите. Изненадващото беше друго - намери се достоен човек, който подобно на хлапето от приказката за новите дрехи на царя се осмели да изрече истината.

На кого ръкопляска България?

На кого ръкопляска България?

Коментар на Георги Папакочев:

В продължение на цялата предизборна кампания близкото приятелство на Стоичков с премиера Борисов и старата му слава сред футболните запалянковци бяха използвани за открита агитация в полза на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ.

И отплатата не закъсня. За по-малко от месец хлевоустият някогашен голмайстор беше удостоен от външното министерство с патент за почетен консул в Испания /там, по думите на премиера Борисов, той бил не консул, а Господ!/ и обявен за „доктор хонорис кауза”, сиреч „доктор по заслуги”, на Пловдивския университет за принос към развитието на студентската физкултура и за „невероятното му футболно минало”.

Мъчни хора

Hristo Stoichkov Fußballtrainer Bulgarien 2009

"Впечатляващо неук човек"

Изненадващото беше друго – намери се достоен човек, при това известен учен-социолог, който подобно на хлапето от приказката на Андерсен за новите дрехи на царя се осмели да заяви публично, че любимецът на премиера и запалянковците с прякори „Камата” и „Мамата” /заради любимата му псувня/ е „впечатляващо неук и необразован човек”, чието награждаване с академична титла е унизителна и срамна традиция. И в знак на несъгласие доц. д-р Цветозар Томов от Пловдивския университет си подаде преподавателската оставка.

Подобна беше постъпката и на преподавателя в Художествената академия проф. Велислав Минеков. През лятото той отчетливо заклейми създаването на държавно финансирания с милиони левове в кризата „Музей на социалистическото /разбирай на „тоталитарното”!/ изкуство”, след което като член на управата на СБХ успя да се пребори срещу недостойното решение за удостояване на министър-председателя Борисов с титлата почетен член на художническия съюз. Професорът просто се изправи публично и заяви, че перфидното изнудване на неговите колеги от страна на културния министър Рашидов за това решение е „унижение” и „обществена подигравка” за гилдията. И в крайна сметка отстоя позициите си, макар с все още неясна цена за своето неподчинение.

Лица, заровени в килима

Вероятно в България има още хора, които биха изкрещели публично „царят е гол” пред водевилното шествие на управляващите. Но малцина, уви, се осмеляват – днес безработицата и бедността дебнат зад всеки ъгъл на сиромашката държава. Все пак, макар скрити в анонимното пространство на интернет, българите реагират и често тяхното мнение клокочи от напрежение.

Вярно, през лятото на миналата година почти тихомълком частният университет в Перник успя да удостои с любимата за обоселите висши училища титла „доктор хонорис кауза” не друг, а самия премиер, но малко след това форумите и социалните мрежи буквално загряха от възмущение, когато се разбра, че пошъл естраден вицаджия е номиниран от правителството за консулска длъжност в Чикаго.

Symbolbild Protest Demonstration Megaphon

Народе, събуди се!

Или наскоро, когато ден след изборите водачите на креслива политическа формация изприпкаха при министър-председателя, когото цяло лято люто се бяха заканвали да свалят, удариха чела в килима и набързо от „непримирима” се трансформираха в „отговорна” опозиция на властта.

Който има уши, да слуша

Наричат хората с труден, неспокоен характер „чепати”. Колкото и да е странно, такива българи, макар и единици, все още съществуват. Въпросът е дали ще дойде време, когато не само отделни личности, но и т. нар. гражданско общество ще започне да проявява по-упорит характер и вместо изгладняло да ръкопляска на „новите дрехи на царя”, ще започне да се вслушва и в думите на чепатите хора. Сиреч на онези, които понякога успяват да преборят системата на подмазвачеството и на политическите трикове.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва