Частни медии = независима журналистика? | Новини и анализи от Европа | DW | 17.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Частни медии = независима журналистика?

Управляващите в Сърбия готвят пълна приватизация на държавните медии и я представят като панацея, която ще донесе независимост и прозрачност на медийния пазар. Познавачи се питат обаче дали идеята всъщност не е друга.

Държавата трябва да се изтегли от медиите, защото това е едно от изискванията на ЕС, твърдят вече от години управляващите в Сърбия. Дълго време бяха водени дискусии дали трябва да се приватизират всичките 74 медии, които са държавна или общинска собственост. Преди една година беше приет съответен закон и сега местните радио- и телевизионни станции, вестници и онлайн-портали ще бъдат обявени за продан. „Стоката” е най-разнообразна – от незначителни провинциални радиостанции, които ще се продадат за по няколко хиляди евро до държавната информационна агенция „Танюг” и белградската телевизия „Студио Б”, която през 90-те години се прослави с борбата си срещу авторитарния режим.

Повече или по-малко свобода?

Привържениците на приватизацията дават тъкмо „Студио Б” като пример за това, че държавата трябва да се отдръпне от медиите. „Телевизията се намира под невероятен натиск и под абсолютното влияние на управляващата партия”, казва белградският политолог Раде Веляновски. Той има предвид Сръбската партия на прогреса /СПП/, която от встъпването си във властта направлява със здрава ръка белградския телевизионен канал. Веднага беше назначена главна редакторка, която провежда проправителствена редакционна политика, а аналитичните политически дискусии бяха изместени от предавания, в които се възхваляват някои оспорвани проекти на кабинета като например „Белград на вода”.

Веляновски, който е участвал в подготовката на новите медийни закони, казва, че журналистиката не бива да е зависима от политиката. Сегашната политическа класа, начело с премиера Александър Вучич, дава достатъчно лоши примери за подобна зависимост. Неудобните журналисти биват отстранявани, пресконференциите на Вучич се показват на живо по всички възможни телевизионни канали, а всеки, който критикува правителството, е обявяван за враг на проевропейските реформи. Затова ОССЕ на няколко пъти вече подложи на критика действията на сръбското ръководство.

Aleksandar Vucic

Пресконференциите на премиера Вучич се показват на живо по всевъзможни телевизионни канали

То самото обаче твърди, че не оказва натиск над медиите. Въпреки това защитава приватизацията им, защото по този начин щели да се намалят възможностите за оказване на политическо влияние над тях, се казва в отговор на Министерството на културата и медиите до Дойче Веле. Освен това, чрез изтеглянето на държавата от собствеността над медиите щели да им се осигурят еднакви стартови позиции за развитие.

Германия като модел за подражание?

Зоран Николич, директор на медийния портал „Cenzolovka” не вярва, че правителството доброволно ще се откаже от контрола над медии, които то пряко финансира. Той смята, че се прави опит с по-малко бюджетни средства да се оказва повече натиск над медиите. „Политическият натиск днес се прокарва най-вече чрез рекламните приходи”, обяснява Николич. В Сърбия има няколко рекламни агенции, които търгуват на едро с рекламна площ и рекламни времена в медиите и по този начин направляват всички парични потоци. „Тези агенции са или собственост на високопоставени функционери от управляващите партии, или са много близки до тях. Така контролът е тотален”, казва Николич.

Официално в Сърбия има 1447 медии, от които 110 телевизии и 325 радиостанции – този брой е прекалено голям за една икономически слаба страна с около 7-милионно население, съгласен е и Зоран Николич. Той обаче е убеден, че само наличието на мрежа от обществено-правни медии може да гарантира появата на качествена журналистика. „В медийната стратегия първоначално беше предвидено да се създадат седем регионални радио- и телевизионни центъра. Сега обаче обществените интереси са изоставени на произвола на свободния пазар, а това означава по-нататъшна комерсиализация и нови риалити-формати, турски и латиноамерикански сериали, опошляване на печата.

Ratko Mladic Auslieferung in die Niederlande

Всички медии, които са държавна или общинска собственост ще бъдат изнесени за продан

Само две обществено-правни медии остават незасегнати - националната RTS и регионалната RTV, която излъчва предавания за мултиетническата провинция Войводина. В други региони на страната, например в столицата Белград или в Южна Сърбия, където живеят много албанци, оставят единствено частните канали. Мнозина се опасяват, че това ще сложи край на локалната журналистика.

Журналистите пред избор

Раде Веляновски се ядосва, когато сръбски експерти говорят за възприемането на германския медиен модел. „Да се създаде мрежа от медии, които се финансират само от таксите за радио и телевизия, е напълно неприложима идея за Сърбия,” казва той и добавя, че в икономическо отношение Сърбия и Германия ги делят светове. „В Сърбия се смята, че за RTS и RTV са нужни 100 милиона евро на година. В Германия обаче ежегодно се събират по 10 милиарда евро от такси, с които се финансират обществено-правните медии”, казва Веляновски и добавя, че единственият изход от сегашната ситуация в Сърбия е приватизирането на медии.

Но много от общинските медии са затънали в дългове и едва ли ще донесат някаква сериозна печалба за продавача. Стотици журналисти и служители са изправени пред дилемата да купят акции от своята медия или да приемат държавното обезщетение от 200 евро за всяка отработена година и после да си търсят нова работа. А в Сърбия това никак не е лесно, особено за журналисти, които не желаят да са политически зависими.

Редакцията препоръчва