Чаровният Изток и предубеденият Запад? | Новини и анализи от Европа | DW | 30.01.2014

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Чаровният Изток и предубеденият Запад?

Страни като България и Румъния имат какво да покажат на чужденците, но малцина ги посещават. Защо и след падането на Желязната завеса туризмът там не успява да заработи на пълни обороти, питат няколко германски медии.

За "Зюддойче цайтунг" причините се коренят в страховете и предразсъдъците на западния човек спрямо страните от бившия източен блок. Напоследък към тях се прибавя и тезата за т.нар. "социални туристи" - миграните от бедните източноевропейски страни заради щедрите социални плащания в Западна Европа. Пред вестника проф. Сузане Керстин от Института за източноевропейска история към Виенския универистет посочва корените на тези предразсъдъци: "Още по време на Просвещението хората са смятали Изтока за по-малко развитата и по-нецивилизована част на Европа. Оттук и техният стремеж да се разграничават от тези страни. Два основни фактора стоят в основата на тези представа - по-слабото икономическо развитие на страните от източната част на континента и авторитарното, а на места и самовластно управление в тях. Негативното отношение към страните от Балканите се дължи също така и на дългото османско владичество, а както знаем мюсюлманите са още по-чужди на хората в Западна Европа", посочва Керстин.

От друга страна, туристите не се интересуват особено от това колко демократична е дадена държава, щом тя предлага слънце, плажове и море. Нито Испания по времето на Франко, нито Египет при Хосни Мубарак можеха да бъдат наречени демократични, но пък те предлагаха много по-развита туристическа инфраструктура от източноевропейските страни и това беше решаващият фактор, казва експертката. Защо въпреки големите инвестиции в туризма след 1989 година България и Румъния не успяват да мерят крак с водещите туристически дестинации? Според проф. Керстин: "Страховете на хората поддържат негативния образ - на едни им пречи различната азбука, други намират хотелите за лоши, трети се страхуват, че могат да им откраднат колата и т.н. На второ място въпросът опира до престиж - така например една почивка в Румъния изобщо не може да мери с почивката на Сейшелските острови, която е в пъти по-атрактивна и носи повече социален престиж. Изключение правят само туристите от най-бедната долна класа на обществото, за които е важно почивката да предлага някаква екзотика, но най-вече да е евтина."

Bulgarien Varna Schwarzes Meer Party Region

Евтиният туризъм не е престижен и привлича само чужденци с по-ниски доходи

Келнери за България

Според "Зюддойче цайтунг", след отпадането на ограниченията за работа на Запад българският туристически бранш е застрашен от изтичане на кадри от определени професии. По-доброто заплащане може да накара бармани, келнери и готвачи да си потърсят работа в Германия или Великобритания, е цитиран шефът на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Той смята, че още през следващия туристически сезон редица обекти ще имат трудности с осигуряването на необходимия персонал и допуска, че дефицитът може да бъде запълнен с хора от същите професии от страни извън ЕС - Украйна, Молдова, Сърбия или Македония.

"Франкфуртер алгемайне цайтунг" се спира на една от туристическите забележителности, които предлага България. По повод на новооткрита фото-излбожба в Римско-германския музей в Кьолн изданието описва прелестите на стария Пловдив, който в римско време се е наричал Тримонциум: античния стадион, централната търговска улица с редуващи се пъстроцветни сгради от края на 19-ти и началото на 20 век. Който пък залага на прелестите на природата, непременно трябва да отскочи до природния парк "Сините камъни" край Сливен, пише "Зюддойче цайтунг". В парка могат да се видят повече от половината видове птици и пеперуди, срещащи се в България, отбелязва изданието.

Редакцията препоръчва