′′Чавес наш, който си на небесата′′ | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

''Чавес наш, който си на небесата''

"Чавес наш, който си на небесата" - така се молят напоследък най-пламенните почитатели на покойния венецуелски президент Уго Чавес. И получават подкрепа от най-горе. Нашата коментаторка Ута Тоферн е ужасена.

Първоначално си помислих, че става дума за някаква антиболиварска пропаганда. Противниците на социализма си служат понякога и с такива похвати. В крайна сметка обаче се оказа, че видеото, публикувано в интернет, не е фалшификат. На него се вижда как на конгрес на венецуелската Социалистическата партия една активистка произнася молитвата "Чавес наш, който си на небесата". Не са фалшификат и възгласите "Viva Chavez", които прозвучават след края на "молитвата".

Venezuela Nicolas Maduro

Николас Мадуро - новият президент на Венецуела

Човек не знае да плаче ли или да се смее. При това историята не свършва дотук. Католическата църква, естествено, реагира мигновено и апелира да се проявява уважение към основната молитва на всички християни - "Отче наш". Тази реакция е напълно разбираема - за разлика от реакцията на новия венецуелски президент Николас Мадуро. Да, вярно е, че не му оставаше нищо друго, освен да подкрепи съпартийката си. Но да сравнява произведението ѝ с творчеството на носителя на Нобелова награда за литература Пабло Неруда и да заявява, че кардиналите били инквизитори - това вече определено не е в реда на нещата. Да не говорим, че дори държавните медии се хвърлиха да защитават стихоплетството на активистката, наричайки го "поезия".

Чавес и Христос

Тази ирационалност ме смущава силно. И то най-вече поради факта, че никой във Венецуела не ѝ се присмива. Когато по време на предизборната кампания Мадуро тържествено съобщи, че духът на Чавес му се бил явил в образа на малко птиченце и го бил вдъхновил, човек можеше да си помисли, че това е просто една несполучлива метафора. Само че още тогава Мадуро определяше Чавес като "предводител, който олицетворява Христовите ценности".

Сега вече Христос е май излишен. Покойният Чавес е напълно достатъчен за религиозното възвисяване на нацията, а боливарското движение е очевидно на път да се превърне в нещо като секта, със съответната доза фанатизъм и уклон към заговорническите теории. Когато във Венецуела нещо не върви, виновни са винаги другите - или местните опозиционери, или пък капиталистите в чужбина.

Масова психоза

Крайно обезпокояващо е, когато за политическия противник се говори като за враг. Когато обаче една идеология се изживява като единственото правилно учение, тогава вече става наистина страшно. Защото в една такава система всяка критика е равносилна на ерес, а смяната на режима се възприема едва ли не като апокалипсис.

Deutsche Welle Uta Thofern

Ута Тоферн

Излишно е да казваме, че това няма нищо общо с демокрацията. Но аз като германка съм ужасена по-скоро от нещо друго - от подозрението, че някой съвсем умишлено потапя Венецуела в масова психоза и че новият президент Мадуро не е просто наивен вярващ, който се опитва да компенсира собствената си посредственост с обожествяването на Уго Чавес. Политическото ръководство на Венецуела инструментализира съвсем съзнателно религиозните чувства на хората и по този начин злоупотребява с духовните им потребности. Нека не забравяме, че подобни неща са се случвали и в Германия, но винаги в условията на свирепа диктатура.

Редакцията препоръчва

Реклама