Цяла България е като Перник | Новини и анализи от България | DW | 26.11.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Цяла България е като Перник

Сега на перничани им остава само едно: да се молят за дъжд и сняг. Но Перник не е някакъв самотен пресъхнал остров. Тамошната водна криза като огледало отразява проблемите на цялата държава. Не само с водата.

Протест в Перник

Кадър от протест в Перник

Коментар от Ясен Бояджиев:

Някои силно се изненадаха от загубата на управляващата партия на кметските избори в Перник, други - не толкова. И за едните, и за другите обаче голямата изненада дойде три дни след изборите, когато се разбра, че язовир „Студена“ някакси се е изпарил и за пръв път от 1993 година 100 хиляди души в града и околните селища минават на воден режим. Разбира се, неколцина отдавна са знаели накъде отива работата, но са си мълчали. Което в България не е никаква изненада.

И изведнъж всички се разтичаха

Щом отминаха изборите, истината лъсна и изведнъж всички се разтичаха. Всякакви институции започнаха да проверяват и разследват, директорът на местното ВиК изгърмя като бушон, населението се сети да протестира, а новоизбраният кмет тръгна да обикаля телевизионните студия и най-високите инстанции. Естествено, старият и новият главен прокурор също не пропуснаха да се снимат с него, надянали опечалени физиономии. А премиерът веднага „даде“ 2,7 милиона за спешни нужди. Както се казва, след дъжд качулка. И 270 милиона да беше дал, все тая. Градът не разполага с никакви алтернативни водоизточници, тъй че вода няма и няма и да има (поне до април). На хората им остава само да се молят за дъжд и сняг.

Кой е виновен

Докато се надяват на природата, замесените в сюжета местни управници се опитват да стоварят върху нея цялата отговорност: "Единствената причина е сушата", "2019-а е най-сухата година от десетилетия". Фактите обаче казват друго: годината е по-скоро нормална, отколкото суха, а в далеч по-сухи години не се е стигало до режим на водата. По-сушави са били само септември и октомври, но тогава кризата вече е била факт. С други думи: режимът на водата се дължи не толкова на природата, колкото на човешките действия и бездействия.

В началото на годината язовирът е по-пълен, отколкото в предишните две години. После обаче нивото рязко спада и в края на юни се оказва с над 35% по-ниско. Затова някои подозират, че язовирът е тайно източен, за да може стената му да бъде ремонтирана не от водолази (както е било по проект), а на сухо, което е по-лесно и по-евтино. Дали това е така или не - засега не е ясно. Съвсем ясно е обаче, че през цялата година, чак до началото на ноември, огромно количество вода отива за нуждите на две големи индустриални предприятия, въпреки че те си имат свои собствени водоизточници. С други думи: ако това източване бе спряно по-рано, а населението бе предупредено навреме за задаващата  се опасност, режимът на водата може би щеше да бъде избегнат или поне щеше бъде много по-щадящ от сегашния. Но две министерства, областният управител, общинският съвет, бившият кмет и шефът на ВиК (който се оказа кумец на кмета) са се изхитрили (по думите на министър-председателя) и са предпочели да си мълчат и кротуват, докато минат изборите.

Кръгът на отговорните обаче е по-голям, защото има и една системна причина за режима, която е резултат от действия и бездействия далеч назад във времето. Между 75 и 80 процента от водата, която тръгва от язовира, изтича в земята заради полуразрушена водопреносна мрежа. В огромната си част тя е строена през 60-те и 70-те години на миналия век (има и водопроводи, строени през 1936 година). Именно заради нея се стига до режима на водата през 1993-та, който продължава почти две години. Оттогава не се е променило нищо, освен че авариите и загубите на вода нарастват. В периода 2007-2013 година общината проваля проект за обновяване на мрежата. Чак през август тази година, в самия край на новия програмен период, е сключила договор за нов проект с европейски средства. Все още обаче няма нито обявени обществени поръчки, нито яснота откъде ще се намерят средства за собственото ѝ финансово участие.

Перник не е изключение

При това Перник не е някакъв самотен остров на безводието. В днешната му криза като в огледало се отразяват проблемите на цялата държава, и то не само в т.нар. воден сектор.

Кадър от Перник

Жителите на Перник имат вода само 10 часа в денонощието

Последните известни официални данни са за 2017 година, но оттогава не са настъпили някакви революционни промени. Според тях загубите по водопреносната мрежа в България са средно над 60%. Годишно на всеки сто километра от тази мрежа стават по 85 аварии, като повечето ВиК оператори дори няма как бързо да установят къде точно са течовете. Половината водомери са извън техническа годност и вероятно са неизправни.

За да се промени тази картина, има нужда от огромни инвестиции, основният източник за които е ЕС. Но достъпът до европейското финансиране е свързан с изискване за точно определени реформи. В продължение на много години обаче тези реформи се отлагат и влачат, поради което и еврофондовете неведнъж бяха спирани. Когато пък се стигне до конкретни проекти, те попадат в омагьосания кръг на волно или неволно обърканите обществени поръчки, проточват се до безкрайност, а накрая често се провалят. Изпълнението и на настоящата оперативна програма е отчайващо. Да не говорим за поддържането и управлението на язовирите, които си остават заплаха - за безводие или за наводнение.

Да не дава Господ

От своя страна водният сектор също не е изключение. Горе-долу същото е положението и във всяка друга публична сфера. Нещата се променят толкова бавно, че преди да са дали ефект, вложените средства и усилия изтичат като водата от допотопните водопроводи - заради липса на воля и визия, заради партийни назначения, безхаберие, некомпетентност, кражби и лъжи.

Сега на перничани им остава само едно: да се молят за дъжд и сняг. Но за молитва са и много други неща в България - да не дава Господ да опреш до здравеопазването, полицията или съдебната система.

Реклама