Ципрас, кажи най-после истината на гърците! | Новини и анализи от Европа | DW | 23.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ципрас, кажи най-после истината на гърците!

След преизбирането на Алексис Ципрас от него се очаква бързо да започне да провежда реформи и да работи за съвземането на гръцката икономика. Това очакване може да се окаже сбъркан оптимизъм, коментира Барбара Везел.

Затишие на гръцкия фронт - това най-много би зарадвало Брюксел в момента. Мнозина залагаха на преизбирането на Ципрас, защото за половин година успяха добре да го опознаят - и в буквалния, и в преносния смисъл на тази дума. Имаше все пак надежда, че в дългите месеци на трудните преговори с партньорите си твърдоглавият революционер може да е придобил качествата на отговорен държавник. Такъв, който да поставя отговорността за страната си над жаждата за власт и тактическите игрички. Опустошение, срив на икономиката и банкова ваканция бяха наследството на първия му мандат. Но има хора, които никога не губят надежда и залагат на доброто у човека.

Старата песен на нов глас

Всеки победител на избори получава поздравления от Брюксел. В задължителната поздравителна телеграма по този повод обикновено се говори за предстоящите предизвикателства и се отправят пожелания за конструктивна работа. Шефът на европарламента Мартин Шулц обаче този път бръкна с пръст в раната: той разкритикува решението на Ципрас да се съюзи отново с националистите от партията АНЕЛ. Шулц разбира отлично защо Ципрас прави това - за да има в Атина един съюзник, който няма да му се бърка, да му задава неудобни въпроси или да го засенчва. Ако Ципрас беше привлякъл в управлението социалдемократите или либералната партия "То потами", в управленския му екип вероятно щяха да влязат и няколко експерти с опит в управлението или такива, които разбират нещо от икономика. Шефът на "Сириза" обаче изглежда не желае това, макар че неговата партия отчаяно се нуждае тъкмо от такива хора. Очевидно той иска да е едноличен лидер в изпълнителната власт, което не е добър знак за бъдещето на страната.

А може би гърците искат точно това - на всяка крачка да бъдат лъгани от своя премиер. В предизборната си кампания той отново им обеща всичко на този свят, включително да разхлаби строгите мерки в спасителната програма и да предоговори условията в нея. Това е чиста глупост, защото кредиторите могат да помислят за някакви отстъпки едва когато видят, че Ципрас е започнал да провежда реформите. Сега той има четири седмици време, за да прокара необходимите закони за изпълнение на болезнените мерки. Реформирането на пенсионната система и на държавната администрация, както и приватизацията на енергоснабдителните дружества и пристанищата са само част от дългия списък с неотложни задачи. И този път съвсем няма да е достатъчно изискванията да бъдат изпълнени само формално. Ципрас се нуждае от хора, които реално да извършат реформите. Как обаче може да се справи с тази задача един човек, който не спира да уверява сънародниците си, че спасителната програма била изнудване и подлост? Може ли такъв човек така да се промени, че да започне да се държи отговорно и да вземе в ръце съдбата на собствената си страна?

Barbara Wesel Kommentarbild App *PROVISORISCH*

Барбара Везел

Робин Худ и д'Артанян едновременно

Ципрас се чувства най-добре в ролята на народен трибун и герой, който знае как да отмъщава за онеправданите - един вид смесица между Робин Худ и д'Артанян от "Тримата мускетари". При това през следващите години не се очертава той да бъде нещо повече от главен продавач на горчиви лекарства: Ципрас трябва да разясни на гърците, че предписаното лекарство е неприятно, но е животоспасяващо. Казано иначе: без реформи няма икономически ръст. Междувременно обаче пътят е станал още по-неравен, за което вина носи лично премиерът Ципрас. Той трябва също така да обясни на сънародниците си, че гръцката криза вече не е първа грижа на Европа, която се задъхва под тежестта на бежанския проблем.

И накрая - Ципрас ще трябва да се погрижи най-сетне Гърция да започне да функционира като истинска държава. Отношението към бежанците е срам за държавната администрация и показва за пореден път, че тя е неспособна и лишена от всякаква воля за справяне с проблемите. Въпросът е дали премиерът Ципрас е правилният човек, който да удари здраво по масата и да не се страхува да "реже глави"? Дотук той се показа като умел тактик. Дали обаче може и да управлява - вероятно самият той не знае това. А дали Ципрас е успял да узрее и да осъзнае сериозността на положението? Засега нищо не подсказва това.

Само едно нещо е ясно: че на края на правата стои Волфганг Шойбле. А зад него дебне призракът, наречен "Грексит".

Редакцията препоръчва