Цинизмът на властта | Новини и анализи от България | DW | 20.01.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Цинизмът на властта

Явор Дачков за избора на нов главен прокурор

Германската лимузина Майбах - символ на властта

Германската лимузина Майбах - символ на властта

Циничният театър с имитацията на избор на главен прокурор със сигурност ще има трайни, макар и не толкова видими последици върху обществения морал. Политиците открито показаха на гражданите, че правилата са измислени, за да се нарушават. Хубав пример, няма що. То е същото като да казвате на едно дете, че няма нищо нередно в това да пресича на червено. След подобни примери обаче резултатите винаги са катастрофални. Ето и още един.

Наскоро председателят на НС Георги Пирински защити наличието на скъпия и излишно голям автомобилен парк на парламента, казвайки, че луксозните автомобили са средство чрез което властта респектира престъпниците. Последните се возят на същите марки автомобили, а както се разбра преди време някои от тях ги обслужват и същите шофьори, които возят държавните мъже. Не бих искал да обсъждам незащитимата позиция на социалистическия председател на парламента. Няма смисъл да се подхваща отново и разговора за колите на властта. Не защото е популистки, а защото е обречен. Дадох този пример, за да илюстрирам начина по който бе избран главния прокурор на републиката. Искам да кажа, че няма никаква разлика между нахалството на властта арогантно да ползва привилегии и нахалството й арогантно да нарушава основните закони на страната.

Някой ще каже, че в сравнение с първото, второто е дреболия. Аз ще отговоря, че малките неща водят до големите. Българите се възмущават, макар и тихомълком на нахалството с което народните им представители от години ползват привилегии по същия начин, по който ги ползваше комунистическата номенклатура преди 89-та. Има роптаене, но няма скандал. И тъй като няма скандал, с течение на годините властта става все по-нагла, а злоупотребите й все по-едри. Незачитането на елементарните правила на обществено приличие води до незачитане и на всички останали правила и закони. Въпрос на цивилизованост е както да не злоупотребяваш с властта и парите на онези, които са те избрали, така и да уважаваш законите в които си се клел и които дори сам си изработвал и гласувал. Как да бъдат убедени хората в предимствата на демокрацията когато политиците открито се подиграват с нейните завоевания. Посланието на политическата класа е следното – “Всичко, което виждате, че правим няма нищо общо с онова, което ви казваме, че трябва да се прави. Демокрацията е фасада, преструвка, нова модна дума зад която се крием всички ние – рожби на комунизма. Ние пак сме тук и сме си все същите”. Демократичните правила и процедури са създадени, за да усложняват живота на простосмъртните и, за да очертават привилегированата територия на онези за които не важат. В този смисъл завръщането във властта на номенклатурните комунистически фамили е съвсем закономерно. Цинизмът на прехода доби завършен вид, а разочарованието и отвращението останаха единствените усещания за онези, които наивно мислиха, че България скоро може да се превърне в нормална демокрация.