Цинизмът крепи системата ″Путин″ | Новини и анализи от Европа | DW | 20.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Цинизмът крепи системата "Путин"

Защо "признанията" на Путин за анексирането на Крим не вредят на имиджа му? Защото неговата система се крепи не на законите, нито пък на морала, а единствено и само на цинизма, твърди руският журналист Олег Кашин.

Обвиняват Путин, че се опитвал да върне порядките от времето на Съветския съюз. Но за да разберем колко несъстоятелни са тези обвинения, е достатъчно да си припомним как действаха навремето съветските лидери. И какво говореха след анексирането на трите балтийски държави.

Какво би казал Сталин на Еренбург?

Да си представим, че година след присъединяването на Литва, Латвия и Естония към Съветския съюз Сталин е помолен да даде интервю на, да речем, известния руски публицист и общественик Иля Еренбург. И в това интервю той му признава, че с Хитлер са се договорили да си поделят Европа на зони на влияние, след което Червената армия нахлува в балтийските държави, арестува двама президенти (третият успява да избяга), установява в тях диктатура на московски емисари, под техен контрол провежда фиктивни парламентарни избори, а избраните на тях фиктивни парламенти ратифицират продиктуваните от Москва решения за присъединяването на балтийските държави към Съветския съюз.

Днес знаем, че това е било точно така - договорка с Хитлер е имало, както и съветска окупация и фиктивни избори. Но тази истина десетилетия наред не беше изречена на глас - темата си остана табу чак до края на съветската власт.

Безалтернативната официална версия беше съвсем друга: работниците и селяните в балтийските държави свалили буржоазните си правителства, установили съветска власт и призовали Червената армия да я пази.

Онзи идеократически СССР имаше нужда именно от такава версия. Тя нямаше нищо общо с реалността, но пък напълно съответстваше на съветската идеология. Никога и при никакви обстоятелства Съветският съюз не би си признал, че се е държал като една империалистическа държава-агресор. Защото това би подкопало идеологическите основи на държавата и би ѝ нанесло съкрушителен удар. Именно такъв удар СССР получи в края на 1980-те години. И този удар го унищожи.

Лъжата на Путин

В Путинова Русия нещата стоят по-различно. След като близо година не спираше да повтаря, че в Крим няма руски войски и че присъединяването е станало в резултат от проведения на полуострова референдум, сега Путин изведнъж опроверга собствените си думи. Което означава само едно - че досега е лъгал. Сега той ни съобщава, че решението за анексирането на Крим е било взето лично от него още преди бягството на украинския президент Виктор Янукович, а руски десантчици, морски пехотинци и други специални части са били изпратени на полуострова още преди референдума. Всяко едно от тези признания на Путин е сензационно - с тях той опровергава не само собствените си думи, но и официалната руска версия за присъединяването на Крим. Нима Путин не разбира колко опасно е да признае всичко това?

Oleg Kashin

Олег Кашин

Разбира - и още как. Но в същото време знае много добре, че подобни признания не могат да му навредят. В неговата Русия цинизмът се е превърнал в идеологическа основа на държавата, заемайки мястото на марксизма-ленинизма от времето на Сталин и Брежнев. Оказа се дори, че тази основа е по-силна от всякакви религии и идеологии. Напълно безсмислено е в система, основаваща се на цинизма, да обвиняваш нейните лидери в лъжи, неизпълнение на поети обещания, корупция или изборни нарушения. В тази координатна система измамата е едва ли не доблестна постъпка. Първо, защото всички правят така. И второ, защото всеки, който успее да „надцака” другите, е правият в случая. При това изобщо не е важно какви методи се използват - не съществуват нито морални, нито юридически ограничения.

Закон? Морал?

Путин обича да съветва опонентите си да се обърнат към съда, ако нещо не им харесва. Всеки обаче знае, че независимостта на съдебната система е само условна. Нещо повече дори - тя си е направо подчинена на изпълнителната власт. Което обаче съвсем не означава, че Путин не е прав. Защото в днешна Русия самата правда е превърната в цинизъм. И печели този, който е по-голям циник.

Но какво накара Путин да коригира официалната версия за присъединяването на Крим, признавайки на практика собствената си лъжа? Напълно възможно е причината за това да е банална суета (ако решението наистина е било взето от жителите на Крим на референдума, каква е тогава заслугата на Путин?). Възможно е също така това да е някакво послание към Запада. Или към лидерите в Крим - за да не си мислят, че е тяхна заслугата за присъединяването на полуострова към Русия.

Всъщност, няма никакво значение каква е истинската причина за постъпката на Путин. Той знае, че в тази игра нищо не се случва по правилата и че лъжата не може да му навреди. Признанието за Крим би изглеждало нелогично, ако говорехме за един държавен глава, който си дава сметка, че циничното поведение му носи вреди. Путин обаче вече 15 години ни демонстрира, че колкото повече цинизъм проявява, толкова по-устойчива става системата му. Защото тя се крепи именно на цинизма, а не на закона или на морала.

Редакцията препоръчва

Реклама