Ценят ли българите своите мюсюлмани? | Новини и анализи от България | DW | 20.01.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Ценят ли българите своите мюсюлмани?

Четири месеца изминаха от шумната акция срещу предполагаеми "клетки" на радикалния ислямизъм в България. Покрай многото други спец-операции тази потъна в забрава - сякаш нищо не се е случило... Защо ли?

Чужд сред свои

Чужд сред свои

В началото на октомври миналата година ДАНС, МВР и българската прокуратура осъществиха внезапна акция в селища от Западните Родопи, при която бяха иззети 30 чувала с книги, компютри, мобилни телефони, флашки и пари. Ходжата на с. Сърница беше обявен за глава на радикална ислямистка организация. Потвърдиха ли се твърденията на властите за проповядване на „радикален ислям” четири месеца по-късно? Георги Папакочев зададе този въпрос на Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия в България.

Поредната доза мълчание

Антонина Желязкова: „Аз твърдя непрекъснато през последните месеци, че ДАНС, службата за сигурност, както и районните прокуратури работят абсолютно безконтролно. Те хвърлиха в общественото пространство обвинения срещу имамите, духовните водачи, и то не само в селата Сърница и Лъжница, но тази акция през октомври беше извършена на територията на цялата страна.

Männer beim Gebet Muslime

Те обичат България, но
дали България ги обича?

Иззеха литература, иззеха компютри без каквото и да било доказателство. Минаха 4 месеца. Най-възмутителното от всичко е, че обществото не чу никакъв отчет дали тези хора са виновни или не. Потресаващо е, че нищо от иззетите неща не е върнато на собствениците им. Не е възможно в една демократична страна /в България няма закони за „забранена литература”!/ да се изземат книги.

Да не говорим, че фрапантното в един от случаите, както е с имама в с. Лъжница, е, че когато той е получавал преди година и половина своята литература, пристигаща от Медина в кашони, където той е приключил образованието си, на митницата тази литература е била спряна за проверка и тя е държана от службите за сигурност цели 6 месеца! След половин година, същите тези служби са му върнали книгите като напълно легитимна и неопасна литература, след което преди 4 месеца отново са ги прибрали”, казва Антонина Желязкова.

Имат ли, според нея, службите и по-специално ДАНС капацитета да проверят и анализират какво има в тези книги? Отговорът на Антонина Желязкова: „ДАНС е една изключително затворена система. Аз дори нямам представа доколко парламентът съумява да контролира тази служба за сигурност. Заради това напоследък остро изисквам от името на гражданското общество да има и някакъв граждански контрол над тази служба, ако това е възможно.

Кой радикализира мюсюлманите?

Ние подозираме, че те нямат абсолютно никакъв капацитет, който да им позволи да прегледат литературата, и второ, да се справят с онези проповеди и текстове, с които работят имамите на своите компютри. Между другото и до ден днешен не разбирам защо един компютър, който е оръдието на труда на един образован свещеник, да не бъде върнат, след като неговият харддиск може да се презапише в рамките на няколко минути. В България има 4-5 души, много силни специалисти - арабисти и специалисти по исляма. Не съм чула никой от тях да е бил канен да анализира тази литература и да даде своята оценка.”

Антонина Желязкова добре познава тази част от българското население. Представлява ли то, според нея, действително опасност за националната сигурност на България? Антонина Желязкова: „В България ние не ценим нашите мюсюлмани. Ние имаме огромен шанс, на фона на нещата, които се случват в съседни страни, на Балканите, където навсякъде могат да се срещнат някакви огнища на радикализация или на засилени фундаменталистки течения и настроения. Ние не ценим нашите мюсюлмани, които са изключително лоялни, обичат България, държат на страната и сами имат собствени, вътрешни механизми, с които да се предпазват от, да кажем, евентуални радикални или нетрадиционни проповедници, които биха дошли в страната.

Но насилието спрямо тях, което се извършва от по-миналата година насам, безпокои цялото мюсюлманско население. То не може да понесе, че се оскърбяват техни духовни водачи, селски и градски, на които те изключително много държат. Това са високо компетентни и образовани хора, интелигентни хора, които не мислят нищо лошо, те просто са духовни водачи на местното население. С това само ние самите, политиците, службите за сигурност, радикализираме мюсюлманите в България. И понеже не съм намерила термина на български език, а би ми се искало политиците, парламентът, онези, които правят работещите политики, да помислят за „десекюризация” на мюсюлманите в България. Защото „секюризацията” води до изключително тежки последици както за мюсюлманите, така и за междурелигиозните отношения в страната”, изтъква Антонина Желязкова.

Ahmed Dogan Politiker Bulgarien Türkenpartei

Доган несменяемият

Ерата на всевластния господар

Понастоящем политическото представителство на българските мюсюлмани, партията ДПС, преминава през сложен период след изключването на Касим Дал от Централното оперативно бюро и парламентарната група на движението. Как ще се отрази това на избирателите на тази партия?

Антонина Желязкова: „Преди всичко мюсюлманите в България имат един проблем, който им е приоритетен. Това е подмяната на техния вот при избора на духовен водач. В момента съществуват огромни напрежения около възстановения като водач в Главното мюфтийство Недим Генджев, който е бивш офицер на ДС и който е напълно порочна личност в очите на мюсюлманите в България, защото в най-тежките години на възродителния процес той е бил първо районен мюфтия в Кърджали, после изпратен от репресивните служби като Главен мюфтия, за да извършва безобразия върху мюсюлманите в страната, и сега по някакъв начин чрез съдебната институция той беше възстановен на поста си като председател на настоятелството на мюсюлманите в България. Това е нетърпимо и мисля, че това е приоритетна тема за мюсюлманите.

Колкото до кризите в ДПС, ние никак не обръщаме внимание на личностните деформации, които преживява неговият лидер, един човек, който повече от 20 години е едновластен, авторитарно управляващ не само партията, но и електората, избирателите. На този всевластен господар му е дошло времето да се оттегли, защото той наистина не цени хората, наистина има съвършено други интереси и не се интересува от нуждите, от икономическата, социалната, политическата интеграция на турците и мюсюлманите в България. Крайно време е за промяна в ДПС, но това е изключително трудно начинание”, казва в заключение Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Връзки

Подобно съдържание

Реклама