″Цената на истината″ за ″голото сканиране″ | Новини и анализи от България | DW | 31.12.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Цената на истината" за "голото сканиране"

Несполучилият опит за атентат със самолет в САЩ по Коледа реанимира идеята за т.нар. "голо сканиране". Оспорваният метод предизвика широка дискусия в целия цивилизован свят, само не и в България. Защо ли, пита Е. Лилов.

default

Сканиране на тялото или на морала - кое е по-лошо?

Човек може да открие в разните интернет-форуми какво ли не. Например ето това запитване от потребител с псевдонима "активен": "Може ли някой да ми каже къде в София има скенер, който заснема цялото тяло, да се ходи без направление от личния лекар, снимката да става веднага, да не се налага да чакаш на опашки и да пестиш по стотина лева на всеки орган, ако трябва да ги снимаш поотделно"?

Nacktscanner am Flughafen

Така изглежда човешкото тяло при т.нар. "голо сканиране"

Не, такова място в София няма. Все още не. Но скоро може да се появи, дори много по-скоро отколкото е предполагал авторът на горното запитване в интернет. Е, има една подробност - снимките ще се правят не по желание на пациента и не на пациенти, а на всеки, който пътува със самолет. И няма да е с медицинска цел, а ще бъде част от новите мерки за сигурност. Засега - по летищата, а много скоро вероятно и по гарите, пристанищата и т.н.

Нахлуване в личната сфера

За разлика от масово използваните в момента "метални детектори" методът използва радиовълни за да открива скрити предмети по тялото. Именно заради това, че тези нови уреди могат да "надничат" под дрехите, те вече се сдобиха с армия от врагове, които твърдят, че този вид заснемане представлява нахлуване в личната неприкосновена сфера на човека. Да припомним още, че миналата година ЕС отложи плановете за въвеждане на тази технология, след като много пътници се оплакаха, че така ще се открива голотата им. Това обяснява и сегашния разгорещен спор.

В България такъв обществен дебат липсва. Няма дори и наченки на обществено говорене по темата. А тя е пряко свързана със свободата на личността и личното достойнство на човека, защитата на неговата чест и доброто му име в обществото (чл. 32, ал. 1 от българската Конституция). Впрочем не станахме свидетели на истински дебат и когато парламентът обсъждаше дали да даде на МВР достъп до трафичните данни за интернет-връзките и мобилните телефони. И изцяло отсъстваше такъв дебат напр. когато стана ясно, че реалити-шоуто "Цената на истината" по една от националните телевизии се превръща в запазена територия за доброволно "самосканиране" дори на най-интимното от живота на човека.

Kunst in Barcelona

Телевизията се превръща в запазена територия за доброволно "самосканиране"

Каква цена сме готови да платим?

А там става въпрос наистина за шокиращи откровения като агресия и прелюбодейства, ексцентрични сексуални преживявания и перверзни фантазии, за ненавист към родителите дори. Пред възможността да се шокира обществото (интересът на медията) или да се вземат едни 200 хиляди лева (интересът на участниците) отпадат всякакви задръжки и бледнеят принципи и морални стойности.

Не става ясно само какъв точно е интересът на гражданите, щом и те си мълчат. Затова и гражданското общество в България продължава да е бледо подобие на добрите образци, в които за отстояването на гражданските свободи ежедневно се водят войни. Затова и въпросът не се свежда само до "цената на истината", а до това каква цена сме готови да платим!

Редакцията препоръчва