Цацаров тук, Цацаров там | Новини и анализи от България | DW | 17.05.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Цацаров тук, Цацаров там

Тези дни сме във възторг от Цацаров. Да, има защо. И в това е парадоксът - аплодираме го, защото спазва закона. И докато ръкопляскаме, се питаме - той от кой отбор е сега? С кого играе? И как се стигна до тази еволюция?

Коментар на Еми Барух:

Възторгът, с който се посреща обстоятелството, че главният прокурор на България в момента си върши работата, е небивал. И в това има нещо силно смущаващо. Колкото по-бурни са аплодисментите, толкова по-ярък става контрастът между онова, което сме очаквали до вчера, и онова, което наблюдаваме днес; толкова по-убийствено е признанието, че падението, до което сме се докарали, е достигнало невиждани низини; че всички ние сме по някакъв начин виновно оплетени върху тази територия, обсебена от подлост, престъпност, поквара и безпринципност. Защото държава все още няма.

Държава няма и да има, докато държавници и институции, “интелектуалци” и медиатори, съдии и журналисти продължават да танцуват около пилона на властовите видения, докато всички те функционират в зависимост от конфигурацията на силите, а не от гледна точка на правото, реда и закона.

Нещо гнило

Аплодираме Цацаров. Има защо! И в това е парадоксът - аплодираме го, защото спазва закона. Даваме ли си сметка, че сам по себе си този факт е диагноза за тежък дефект на общественото устройство в България, за злокачествен разпад на социалната тъкан?

Bulgarien Wahlen 2013

В деня преди изборите прокуратурата беше особено активна

Аплодираме Цацаров. И в същото време изчисляваме - той от кой отбор е сега? С кого играе? С Плевнелиев? Ама нали до вчера играеше с Борисов и Цветанов? А служебният премиер Марин Райков от кои е - от “добрите” или от “лошите”? Цацаров вчера беше “там”, а сега е “тук”. Утре къде ще бъде? Такива са стереотипите, в които мислим себе си. И това не е от вчера.

От “вчера” ГЕРБ не е на власт. И се случиха знаменателни обрати:

- Вчера Висшият съдебен съвет стана смел: прие декларация, с която подкрепя работата и действията на прокуратурата в последния месец. А същите тези хора (докато ГЕРБ беше на власт) отказаха да се занимават със съдържанието на позорния разговор в дома на Борисов, уронващ авторитета на съдебната власт. Аргументът: за да не се превръщали в “Народен съд”.

- Вчера Административният съд във Варна се осмели да върне в кметския кабинет Христо Бозов, отстранен (най-вероятно) заради удобството на тоталната власт на ГЕРБ в града.

- Вчера прокуратурата подкрепи жалбата на Мирослава Тодорова срещу дисциплинарното й уволнение от Висшия съдебен съвет. Докато и за юридически неграмотния наблюдател беше ясно, че Мирослава Тодорова бе “уволнена показно” от бившия вътрешен министър заради критиките й срещу неговата безогледна намеса в работата на правосъдието, юридически грамотни магистрати (докато ГЕРБ беше на власт) не успяха да разпознаят политическата поръчка в случая.

Разликата между днес и онзи ден

Вчера Сотир Цацаров каза: “Ако някой си е мислил, че прокуратурата ще е само пасивен наблюдател, е сбъркал човека!”. Днес въпросът е кои механизми са били задействани, за да се случи тази еволюция. Защото само до онзи ден една от смущаващите характеристики на държавното обвинение беше именно пасивността. По-точно - селективността.

Bulgarischer Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov

Накъде вее "вятърът на промяната"?

Помним: Сотир Цацаров застана на неясна дистанция от досието “Буда”; не се заинтересува от загадките около професионалната кариера на Младен Георгиев, който от служител на МВР, уволнен заради връзки с криминални структури, стана главен секретар на ДАНС; отказа да се занимава със злоупотребата с власт, извършена от бившия премиер Бойко Борисов (случая “Мишо Бирата”) и от зам. градския прокурор Роман Василев (случая Н. Цонев). Този неизчерпателен списък с бездействия обосновават въпроса: кога сме „сбъркали човека”? И защо?

Възторгът, с който се посреща обстоятелството, че главният прокурор на България в момента си върши работата, е небивал. Аплодираме го. Има защо! И в това е парадоксът - аплодираме го, защото спазва закона.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама