Цацарова България | Новини и анализи от България | DW | 10.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Цацарова България

С изявлението си от трибуната на НС Христо Иванов освети всички зависимости в българската политика и постави най-точната диагноза на България, която звучи повече като присъда: Прокурорска република. Без право на замяна.

default

Христо Иванов

Коментар от Полина Паунова:

Борбата за независимост на Съединените щати започва от чая. Да, събитията, разиграли се в Бостън горе-долу по това време на годината, но през 1773-та, известни като Бостънското чаено парти, тръгват от един казионно приет закон, но чашата на търпението неочаквано прелива и едно наглед дребно събитие поставя началото на битката за независимост на САЩ от британската корона.

Тази битка минава през Декларацията за независимост и стига до извода на Александър Хамилтън от 1788 година, че „съдебната е несъмнено най-слабата от трите власти - тя не може успешно да атакува никоя от другите две и са необходими най-големи грижи, за да ѝ се даде възможност да се защитава от техните атаки“.

Над две столетия по-късно политическата власт в България демонстрира арогантно, че не просто отказва да полага грижи за независимостта на съда. Нещо повече дори: усилията на управляващите са насочени към пълното му подчиняване.

Докато Борисов риташе топка

Денят е 9 декември. На стадиона до аерогарата тимът на "Витоша" (Бистрица), в който играе министър-председателят Бойко Борисов, победи ветераните на Миньор (Перник) с 6:3 и стана областен шампион на Югозападна България. Премиерът отбеляза един от головете.

Малко след въпросния точен удар, около 15 часа, Борисов напуска терена. Причината - правосъдният министър Христо Иванов е обявил оставката си. Повод за решението му е „опрасканата“ реформа, тръгнала от идеята, че съдът трябва да получи повече независимост от постсоциалистическата ни прокуратура (по Венецианската комисия), и завършила със съглашение между ГЕРБ, ДПС, БСП, Георги Първанов и националистическия ПФ, които, без да се замислят, се подчиниха на волята на Сотир Цацаров - в кадровия орган на съдебната власт те дадоха превес на държавното обвинение, за сметка на съда.

Уравнението на трика, който парламентът изобрети, за да осуети въпросната реформа, съдържа редица цифри - конституционно мнозинство от 180 гласа, разпределението им между различните партии, аритметически ходове при гласуването и онези вече станали прословути квоти 6:6 и 6:5 във ВСС. Но съотношението, показало нагласата на властта към прокламираната от самата нея най-важна реформа, е съвсем друго - това е съотношението 6:3. Резултатът между Бистришките тигри и Миньор (Перник). Докато в Народното събрание се решаваше исторически въпрос, премиерът играеше футбол.

Но какво точно се случи в Народното събрание, докато Бойко Борисов риташе топка? Партиите доказаха, че могат да се държат като една. Че когато става дума за „поръчение“, границата между тях отдавна е размита. И най-важното - че когато трябва да бъдат защитени интересите на държавното обвинение, това се превръща в национален интерес, а главният прокурор се оказва най-влиятелният политически лидер.

Bulgarien Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov

Главният прокурор

Една-единствена партия

С гласуването си за поправките, станали известни като прокурорски, ГЕРБ показаха, че дори не са другото лице на ДПС. Те на практика са едно и също. Така че премиерът отново ще може да произнесе любимата си реплика, която веднъж изрече: „Мерси, ефенди“.

БСП от своя страна, които още преди месеци заявиха, че не желаят да участват в конституционна реформа, де факто направиха възможно обединението между формациите на Борисов и Местан. А накрая, за по-сигурно, гласуваха „за“ текстовете, поругаващи съда в интерес на прокуратурата.

АБВ пък показаха, че цената на участието във властта (а защо не и на присъствието им на политическата сцена изобщо) е ролята на подизпълнител или преносител на един текст, който да обезобрази опита за постигане на някаква нормалност. И дори не е важно от чий кабинет са занесли листчето до деловодството на парламента.

Гласуването в сряда оголи още два важни момента: националистическите формации (без значение дали става дума за съставните части ПФ или „Атака”), както и бизнес-партии еднодневки по модела на БДЦ, биват вкарвани в Народното събрание с едничката цел да бъдат алиби. Неслучайно ГЕРБ и ДПС използваха отмятането на патриотите от „историческия компромис“, за да прокарат волята на „главния“ (както умилително наричат Цацаров в парламента).

Другият важен момент е, че вододелът „съдебна реформа” раздели Реформаторския блок на управляващи и опозиция. И с голяма вероятност можем да твърдим, че в близките дни ще се реши както съдбата на този сравнително нов проект, така и личната политическа съдба на реформаторските министри. Защото подавайки оставка, Христо Иванов не само започна да пише история, но и някак без да иска задължи управленците, дошли на власт с морални претенции, най-сетне да се определят. Така че Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Петър Москов, Даниел Митов, Тодор Танев и Николай Ненчев ще трябва ясно да кажат: реформатори ли са или публика в трибуните на Бистришките тигри.

Паднаха и последните смокинови листа

Оставката на Иванов свали и последните смокинови листа от срамните части не просто на партиите, а на самите институции. Не бива да забравяме, че преди месеци председателят на парламента Цецка Цачева поиска становище от Венецианската комисия за съдебната реформа. Освен че се изказа в подкрепа на промените, предлагани от министър Иванов, Венецианската комисия препоръча още по-смела реформа и заговори за мощни прокурорски системи, които застрашават независимостта на съда. Но за да не разсърди държавното обвинение, парламентът погази личния си авторитет, неглижирайки собствените си инициативи.

Bulgarien Protest gegen Generalstaatsanwalt Sotir Tsatsarov

Прокурорска република България

И така докато Борисов играеше футбол, с гласа на Пеевски и още 203-ма депутати, които се държат като негови подчинени, българският парламент категорично отказа да стигне до извод, направен от много по-млади държави още преди повече от две столетия. А именно, че за да се постигне някаква относителна нормалност, съдебната власт трябва да бъде пазена.

И накрая: освен че с трите си изречения от трибуната на Народното събрание освети всички зависимости в българската политика, Христо Иванов постави и най-точната диагноза на България. Диагноза, която звучи повече като присъда. Прокурорска република. Без право на замяна.