Хърватското отрезвяване | Начало | DW | 28.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Хърватското отрезвяване

Хърватия се присъедини към Европейския съюз и в Загреб се породиха обичайните очаквания за благодатен дъжд от европейски инвестиции и субсидии. Реалността обаче се оказа по-друга. Страната си остава в трудно положение.

Хърватите не биха могли да бъдат обвинени, че са възлагали прекомерни надежди на европейското си членство - когато страната се присъедини към ЕС през юли миналата година, настроението бе по-скоро сдържано, посочва "Нойе цюрихер цайтунг". Никой не очакваше, че членството ще отстрани икономическите проблеми със замах. Но колкото и скромни да са били очакванията, равносметката до момента изглежда разочароваща за много от хърватите - няма и следа от икономическо оживление, а краят на рецесията, започнала през 2009, изобщо не се вижда - фирми и работни места се закриват ежедневно.

Условията на живот в страната, чийто брутен вътрешен продукт съставлява 59% от средния за ЕС, са се утежнили още повече след присъединяването ѝ към Общността. Оптимизмът и енергията са се изгубили, констатира наскоро президентът Иво Йосипович в неочаквано откровена реч, с която се постара да назове нещата с истинските им имена. Икономиката не само е в стагнация, но и върви назад; администрацията е твърде раздута и неефективна и от години има по-големи разходи, отколкото приходи; социалната държава изнемогва под бремето на бедността. Накратко - държавата е застрашена да изпадне тотално.

Мрачни перспективи

Анализът на президента бе еднозначен - той не само отразява душевното състояние на много от хърватите, но и мрачните икономически перспективи. Правителството се надява, че все пак тази година ще може да бъде отбелязан минимален растеж от 0,2 процента, но както сочи опитът от миналото - прогнозите редовно са се оказвали твърде розови и най-вероятно 2014-та ще бъде вече шестата година, в която Хърватия не постига растеж. Безработицата, която през 2013 г. достигна 20,3 процента, най-вероятно ще продължи да расте, макар и с малко.

Обрат и до момента не е настъпил. А на държавата ѝ липсват средствата, с които би могла да го предизвика. Едва влязла в Европейския съюз, на Хърватия бяха наложени строги мерки от Брюксел с цел ограничаване на бюджетния дефицит. През 2013 той възлизаше на 5,5 процента от брутния вътрешен продукт, а ицелта е той да слезе до определеното от маастрихтските критерии ниво от три процента.

Правителството разполага само с времето до края на април, за да предприеме мерки за консолидирането на бюджета. Предвидено е например въвеждането на нови данъци върху недвижимите имоти и хазартните игри. За запълване на пробойните се предвижда да се използват временно и средства от пенсионната каса, което обаче прилича повече на трик, отколкото на консолидация.

Anti-EU Banner in Zagreb in Kroatien

Антиевропейски протести в Загреб

Всъщност правителството разчита в най-голяма степен на държавните фирми, част от чиито печалби /отново уж само временно/ също ще се влеят в бюджета. Така държавата от една страна изнудва фирмите, като им отнема принудително 2/3 от печалбите, а в същото време ги кара да инвестират повече за оживяването на икономиката.

Държавните фирми се доят безпощадно

Въвеждане на нови данъци, насочване на пенсиите към бюджета и превръщане на държавните фирми в "дойна крава" - всичко това би трябвало да даде бърз ефект, а и да бъде относително безболезнено. Но терапията, която би довела до трайно оздравяване на пациента, в никакъв случай не изглежда по този начин. Тя би трябвало - и в Хърватия - да засегне разходите. Правителството принципно предвижда тяхното намаляване, но липсва яснота за това как ще бъде осъществено то преди 2015, когато предстоят избори. Но доминираното от социалдемократите правителство, също както и предишните, се колебаят да съкратят държавните разходи. И то при положение, че разходите за издръжката на държавния апарат възлизат на 25 процента от брутния вътрешен продукт - печален рекорд в рамките на ЕС.

Дисбалансите на бюджета в Хърватия явно остават непокътнати. А субсидиите от Брюксел не могат да преодолеят нуждата от пари и недоимъка. Включително и поради това, че Европейският съюз отпуска структурни помощи само ако и самата Хърватия участва във финансирането на проектите със собствени средства. Докато обаче страната не е овладяла разходите си, подобно финансиране остава трудно.

А и европейското членство не се оказа достатъчен стимул за привличането на мащабни чуждестранни инвестиции, отбелязва още "Нойе цюрихер цайтунг". За тази цел би трябвало да се промени икономическата среда като цяло, която в момента е белязана от високи данъци, корупция, сложни разрешителни процедури и недостатъчна правна сигурност.

"Нойес Дойчланд" също отбелязва, че инвестиционен бум, какъвто е бил регистриран в Словакия или Полша след първата вълна на разширяване на ЕС, в Хърватия не се е състоял. Според това издание причините са от една страна в това, че присъединяването на Хърватия се е случило точно по време на финансовата криза, а от друга - че инвеститорите, които са се интересували от тази страна, на практика са били там още преди тя да стане член на ЕС. Не на последно място чуждите инвеститори остават отблъснати поради значителната корупция и прекомерната бюрокрация.

Редакцията препоръчва