Хърватия - между миналото и бъдещето | Новини и анализи от Европа | DW | 10.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Хърватия - между миналото и бъдещето

Хърватия е страна, изтъкана от противоречия. Хората в нея искат да живеят без корупция, да имат справедливо правосъдие и силна власт, но в същото време не спират да решават проблемите си по изпитан начин - с пари в плик.

Промени ли се нещо в Хърватия, откакто от 1 юли страната е членка на ЕС? "В политиката се промени почти всичко, но за обикновените хора - почти нищо", казва една журналистка от Риека пред австрийския "Ди Пресе". С приемането на Хърватия Европейският съюз се сдоби с още една страна-членка, в която, също като в Гърция, плащането на данъци не е на мода, и която е усъвършенствала всевъзможни методи за данъчни измами. Затова каузата на местния финансов министър е почти загубена. Независимо от това, че се състезават да намират вратички в закона, хърватите се надяват членството в ЕС да им донесе повече законност, да направи правосъдието в страната по-обективно, властите - по-решителни, а корупцията - по-малка.

Това обаче не пречи на мнозина хървати активно да участват в различни корупционни схеми. Даването на квартири под наем например е честа практика, но далеч по-рядко е плащането на данъци за тези приходи. По хърватските крайбрежия масово се строи незаконно, но вместо държавата да санкционира собствениците и да събаря сградите, тя дава срок за "легализирането" им. А това по правило става с определена сума, дадена в плик. Този изпитан метод решава всякакви проблеми.

Старите връзки от комунистическо време са живи

Filmstill Josip Perkovic

Йосип Перкович е издирван с европейска заповед за арест, но Загреб не желае да го предаде

Хърватското общество е силно разслоено по социален признак. Образованата средна класа, която се беше нагодила към комунистическата система, се почувства притисната до стената от управлението на Франьо Туджман. Тогава на преден план излязоха слоеве, които бяха играли водеща роля по време на войната, или хора, получили образованието си в чужбина.

Колко силни са все още старите връзки от комунистическо време илюстрира първият конфликт между Загреб и Брюксел, "гръмнал" само два месеца след присъединяването на страната към Общността. Министър-председателят Зоран Миланович беше отказал да отмени ограниченията, въведени от Хърватия по отношение на европейската заповед за арест, преди страната да стане член на ЕС. Тогава еврокомисарката Вивиан Рединг заплаши, че ще санкционира Хърватия, ако проблемът не бъде решен незабавно.

Хърватия отказва да предаде бившия офицер от комунистическите тайни служби Йосип Перкович, срещу когото в Германия е повдигното обвинение за убийство. Недоумение буди също тонът на хърватското правителство в Загреб, което се оплака, че Европейската комисия си позволявала "да критикува една страна-членка".

АГ, ДПА, ДП, Е. Лилов/ Редактор: Б. Узунова

Редакцията препоръчва