Хроника на една истерия: случаят ″Софиенхоф″ | Новини и анализи от Европа | DW | 04.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Хроника на една истерия: случаят "Софиенхоф"

Голяма група мигранти тормози три момичета в германския град Кил - след събитията в Кьолн подобно съобщение неизменно предизвиква шум. Но вярна ли е изобщо тази новина? Нека подредим фактите.

26 февруари е ден, в който новините валят една след друга: в Цюрих избират нов президент на ФИФА, бежанската криза и войната в Сирия занимават целия свят, а в няколко германски провинции тече предизборна кампания. И изведнъж агенциите ДПА и Франс прес излизат с новина, която моментално вдига шум: „Голяма група чужденци тормози три момичета в Кил“, пише Франс прес в 15 часа и 59 минути.

Чужденците са афганистанци, а момичетата са съответно на 15, 16 и 17 години, пояснява агенция ДПА час по-късно и също споменава, че става дума за голяма група - „две дузини мъже“. Ако не бяха събитията от Новогодишната нощ в Кьолн, всичко това щеше да е просто поредното полицейско съобщение. Но сега нещата са други.

"20 до 30 лица"

Редакция „Новини“ на Дойче Веле публикува новината в 18:40 часа. Двайсет минути по късно същото прави и новинарската емисия „Днес“ на Втора германска обществено-правна телевизия ZDF. Централните новини на Първа обществена телевизия ARD я пропускат.

Цялата информация по случая се базира на едно съобщение, разпространено още в 12:41 часа от пресцентъра на Дирекция „Полиция“ в северния германски град Кил. В него се казва, че в търговския център „Софиенхоф“ временно са били задържани "двама афганистанци на възраст 19 и 26 години". Освен това в съобщението се казва дословно следното: „Само няколко минути по-късно към двамата мъже се присъединиха 20 до 30 други лица с миграционен произход, които тормозеха, наблюдаваха и преследваха трите засегнати момичета“.

Физически атаки не е имало, но са били правени снимки и видеозаписи на момичетата, се казва още в информацията на пресцентъра на полицията, който обаче три дни по-късно променя съобщението си по случая. „Конкретни данни за броя на хората, които активно са участвали в издевателствата, ще могат да бъдат оповестени едва след като приключат разпитите на свидетелите и след като бъде изготвен анализ на записите от камерите за видеонаблюдение“.

Означава ли това, че групата извършители всъщност не е била никак голяма? И къде са снимките и видеозаписите, които предполагаемите нападатели уж били направили с телефоните си? „Към момента не може да се каже дали в телефоните на предполагаемите извършители има снимки или видеозаписи на засегнатите момичета“, отбелязва пресцентърът по-нататък.

Deutschland Einkaufszentrum Sophienhof PK Kiel Joachim Gutt und Manuela Söller-Winkler

Йоахим Гут пред Комисията по вътрешни работи на Ландтага в Кил

Йоахим Гут, заместник-директор на полицията в Кил, впоследствие трябваше да разяснява пред Комисията по вътрешни работи на Ландтага на провинция Шлезвиг-Холщайн как се е стигнало до тази информационна бъркотия. От неговите изявления става ясно, че към момента не може да се говори за "голяма група" извършители. Полицаите на място преценили, че двайсетината мъже с южняшки външен вид приличали по-скоро на „любопитстващи, от които не произлиза заплаха“. Основните заподозрени обаче били от кръга на тези хора. А най-важният свидетел още се издирвал: става дума за мъжа, който алармирал охраната на търговския център.

"Не сме коригирали информацията си по този случай"

„Ние изобщо даже не даваме на заден ход - не сме коригирали информацията си по този случай“, твърди полицейският говорител Матиас Арендс и обяснява, че е обичайна практика да се правят съобщения за актуалното развитие по даден случай.

Председателят на Германския журналистически съюз (DJV) Франк Юберал е на друго мнение: „Също както при събитията в Кьолн, комуникацията по този случай беше, меко казано, доста проблематична“, казва Юберал пред Дойче Веле. „Полицията е привилегирован информационен източник. И аз като журналист би трябвало да мога да очаквам, че този източник си върши работата професионално“. С други думи: преди да пусне съобщението, пресцентърът на полицията е бил длъжен да провери какво действително се е случило.

Полицейският говорител Матиас Арендс твърди на свой ред, че на него и неговите колеги често не им се дава възможност да проверят на спокойствие сигналите, които постъпват при тях. „След събитията в Кьолн многократно се увеличи натискът от страна на журналистите. Това не е упрек към тях, но на практика често не разполагаме с достатъчно време за проверка на информациите“, казва Арендс, но все пак признава, че е било „малка грешка“ изявленията на засегнатите момичета да се представят като проверена фактология. Това обаче било всичко - полицията не е коригирала информацията си по случая, настоява говорителят.

Frank Überall

Франк Юберал

Председателят на журналистическия съюз Франк Юберал не е съгласен: „В случая говорим за действия на държавни служби", казва Юберал и добавя, че тези служби са длъжни обстойно да проверяват достоверността на информациите, които разпространяват. Дори това да води до известно забавяне.

Проблемът е, че криминалните репортери залагат на бързината на съобщенията. А новинарите? „Те, разбира се, са длъжни да търсят и втори източник, който да потвърди истинността на дадено съобщение. Освен ако не става дума за съобщение на „привилегирован източник“, какъвто е полицията", казва Юберал.

Въпросният „привилегирован източник“ потвърди пред Дойче Веле, че двамата афганистанци са междувременно на свобода. Във въпросния ден те били леко пийнали и оказали сериозна съпротива на полицията, поради което били временно задържани и прекарали нощта в полицейския участък. Разследването обаче продължава.

Редакцията препоръчва