Хормон решава съдбата на цели държави! | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.05.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Хормон решава съдбата на цели държави!

Американски учени измериха за пръв път биологичния ефект на майчината любов. Сензационните резултати разкриват и ролята на един хормон, който учените наричат "хормон на доверието". Дори правителствата зависели от него...

Окситоцин - новото оръжие

Окситоцин - новото оръжие

Учени от Уисконсинския университет обявиха тази седмица резултатите от уникален експеримент, който е доказал, че гласът на майката освобождава от стрес. Учените са измерили нивата на „хормона на стреса”, кортизол, преди и след прегръдка или успокоителен разговор с майката на всяка от участничките в експеримента. Нивата на кортизол са намалели веднага след успокоителната сесия, а нивата на друг хормон, който учените наричат „хормон на доверието”, окситоцин, са се увеличили и са останали високи в продължение на няколко часа.

Най-голямата изненада е, че майчиният глас по телефона има същия ефект като физическото присъствие на майката. Д-р Лесли Зелтцер, една от авторките на експеримента, казва, че тези резултати преобръщат представите за условията, при които се отделя окситоцин, и показват, че този хормон има по-голямо въздействие върху социалното поведение, отколкото се е предполагало досега.

Ausstellungstipps 06.02.2004 Experimentelles Theater in Berlin der 20er

Окситоцинът - решаващ за доверието ни в политиците

Подценяваният хормон

Окситоцин беше доскоро познат най-вече като хормон, който се отделя по време на раждане и има роля при кърменето, тъй като спомага за установяване на положителна връзка между майката и детето. Учените казват също, че окситоцинът подготвя мозъка на жените за новата им роля. Зоните, които произвеждат окситоцин, „светват”, когато майката види бебето си, казват те, а физически това се асоциира с по-високи нива на хормона в кръвта.

Доскоро лекарите отхвърляха възможността хормонът да има някаква по-значителна роля. Едва през последните десетина години някои изследователи го обявиха за „хормон на доверието” и започнаха да изследват въздействието му върху поведението.

Окситоцинът играе важна роля в едно рядко генетично заболяване, наречено синдром на Уилиямс, в което сложен набор от генетични дефекти води до ред симптоми, сред които и свръхпроизводството на хормона. Това прави страдащите от синдрома патологично доверчиви, а лицата им често имат „неземно” изражение.

В нормалния мозък „хормонът на доверието” се произвежда рядко и само при определени условия, казва Пол Зак от Клермонтския университет в Калифорния: „Когато някой направи нещо приятно за нас, например държи вратата, за да минем, мозъкът ни отделя химическата субстанция, което пък намалява естественото недоверие, което изпитваме спрямо непознати.”

Зак е сред първите учени, които започват изследвания на връзката между окситоцина и социалното поведение. Според него окситоцинът определя до голяма степен поведението ни. Дори нещо повече: този хормон е решаващ и за доверието в управляващите.

Symbolbild Chemie Labor Reagenzglas

Чудотворна субстанция?

Новата полит-дрога

Първите експерименти на Зак включвали впръскване на окситоцин в носовете на участниците. Опитите му показали, че високите количества окситоцин предизвикват временни състояния на извънредна доверчивост и ненормална щедрост. Тези резултати навели Зак на мисълта, че окситоцинът може би участва в определянето на настроенията спрямо правителството. Експеримент през 2004 година, в който 130 участници били напръскани с хормона, показал, че хората на окситоцин имали по-голямо доверие в околните и в политиците.

Известно е, че доверието пада в периоди на стрес и тревожност. Зак твърди, че стресът и стресовите хормони като кортизол убиват окситоцина и доверието намалява - както в личен, така и в социален план. „Биологичната ми теория е, че стресът потиска отделянето на окситоцин. Така че е възможно да има реална биологична причина за ниското доверие в дадено правителство”, твърди Зак.

Не всички учени биха се подписали под тази теория. Срещу идеите на Зак има много възражения, но никой вече не оспорва ролята на окситоцина като „хормон на доверието”. Самият Пол Зак казва, че е изключително важно да научим повече за механизмите на чудотворния хормон: „Сред всички фактори, които икономистите проучват, за да разберат защо едни държави са богати, а други бедни, доверието е най-важният. Доверието има по-голям ефект върху икономическия растеж от всички други фактори, с които се занимават икономистите.”

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама