Хора, изхвърлени на бунището | Новини и анализи от Европа | DW | 20.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Хора, изхвърлени на бунището

Около две хиляди души в покрайнините на Клуж живеят направо върху сметището. Те се изхранват от онова, което намерят и успеят да продадат. Сметището обаче ще бъде разчистено и закрито през юли. А какво ще стане с хората?

В небето над Пата Рат, в покрайнините на Клуж кръжат врани и хвърчат пластмасови торбички. Прасета и диви кучета кръстосват пустошта. Едно дете язди кон и тегли след себе се малка каручка. "Това е стара хартия. Ромите я предават, за да изкарат пари за храна", казва Петру Александру, когото всички тук наричат просто "Пепе".

Той също живее в Пата Рат, заедно с други близо 2 000 роми. Къщите им са истински съборетини, изградени от отпадъците, които намират на сметището. Повечето нямат тоалетни. Колиба с размери четири на четири понякога приютява до десет души. "Все пак е по-добре, отколкото да спиш на открито, нали?", казва Пепе. Някои къщурки са разположени направо върху сметището. "Такова нещо като Пата Рат не бива да съществува в ЕС! Хората не бива да живеят в подобен ад!", добавя той.

Живот върху сметището

Много от хората там се изхранват от онова, което намират на сметището: стара хартия, желязо, пластмасови шишета, медни проводници. От две до четири евро на ден успяват да припечелят от продажбата на тези вторични суровини.

Някои от ромите са се заселили в Пата Рат доброволно, други са били принудени. През декември 2010 година градската управа изселва 76 ромски семейства от града и буквално ги "изхвърля" на бунището. Сегашната зам.-кметица Ана Хорват се разграничава от предишното решение на градските власти. "Тогава още не бях градски съветник, дори не бях член на градския съвет. Решението беше абсолютно нехуманна и неоправдана мярка", казва тя.

Rumänien Roma Siedlung auf einer Mülldeponie bei Cluj

Съборетини, изградени от отпадъци в Пата Рат

Въпреки това градските власти и днес пак заплашват да изхвърлят роми от града. Този път става дума за малък квартал около "Страда Стефенсон", където живеят близо 70 души.

Един от тях е Янош, който живее в стая от 12 квадратни метра, заедно с жена си и осемте си деца и внуци. "Просто слагаме дюшеците по пода и така живеем", казва той. Скоро в съседство ще бъдат построени офиси, в които ще се нанесат чуждестранни фирми, а ромското селище няма да се вписва в новата среда. Жителите му ще трябва да се махнат: "Страдаме, но какво можем да направим? Миналата година вече бяхме си стегнали багажа, за да живеем на улицата", казва Янош.

Клуж бяга от отговорността си

Селището съществува от няколко десетилетия. Зам.-кметицата обаче твърди, че постройките са нелегални: "Те не уважават никакви закони. На тази ситуация трябва да се сложи край", казва тя. Активистите, които се застъпват за ромите от "Страда Стефенсон", настояват селището да бъде легализирано. Но зам.-кметицата е категорично против: "В Париж и Рим да не би да легализират подобни селища? Едва ли. Да не мислите, че Румъния е някаква по-особена част от Европа? В Румъния са в сила същите закони, които трябва да се спазват и в Германия. За нас тези хора са мигранти от много бедни социални слоеве. Много ни е трудно да се оправяме с тях", казва Ана Хорват.

Прокуждането на ромите през 2010 година хвърли мрачна сянка върху имиджа на целия град. Под натиска на ЕС, градът сега изпълнява програма за реинтегрирането на ромите от Пата Рат. Предвидено е някои от тях да получат професионално образование и после да се включат в строежа или ремонта на социалните жилища. В крайна сметка Клуж иска да стане културна столица на Европа през 2021 година.

Rumänien Roma Siedlung auf einer Mülldeponie bei Cluj

Какво ще стане с тези хора?

В тази връзка зам.-кметицата с удоволствие говори за своите "колеги" от "Пата-Клуж" - неправителствената организация, която се грижи за ромите от Пата Рат. Но в действителност, те не са й никакви колеги, защото става дума за инициатива, финансирана от Норвегия. Габриела Тонк е мениджър в организацията. Тя добре знае, че градската управа на драго сърце би им прехвърлила цялата си отговорност: "Те се опитват, но ние внимаваме да не им отнемаме всички задължения. Градската управа няма да се отърве от проблемите, ако не ги реши", казва тя.

Пепе също участва в проекта. Той е един от шестимата роми от Пата Рат, които посещават ромските семейства заедно със социалните работници. "Предприемаме съвсем малки стъпки. Отиваме на място и разясняваме на хората техните права", казва той. Само че шансовете им да получат социално жилище са минимални. Самият Пепе не вярва, че някой ден ще напусне Пата Рат. "Това не е надежда, а мечта. А мечтите са нещо по-нереалистично от надеждите", заключава той.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание