Хората трябва да прочетат ″Моята борба″ | Новини и анализи от Европа | DW | 30.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Хората трябва да прочетат "Моята борба"

"Моята борба" е исторически документ, казва социолъгът Хорст Пьоткер: хората трябва да прочетат тази книга, за да разберат на какви престъпления са били способни нацистите и защо толкова много германци са ги последвали.

Професор Пьоткер, в Лос Анджелис беше проведен търг на две издания на "Моята борба" с автограф на Хитлер. Началната цена беше 35 000 долара. Какво е Вашето отношение към подобни търгове?

Хорст Пьоткер: Това е една безсрамна търговия с "реликви". Знам обаче, че в рамките на свободната икономика подобно нещо не може да бъде забранено.

Публикуването на Хитлеровия манифест може обаче да бъде забранено в Германия. На 1 януари 2016 година изтича давността на авторските права. Миналото лято министрите на правосъдието на отделните федерални провинции решиха да забранят по-нататъшното разпространение на "Моята борба". Как гледате на това решение?

ХП: Трябва да внимаваме с употребата на думата "забрана". Четенето на тази книга не е забранено. Човек може да я намери в библиотеките. Няма и наказателен закон, който да забранява ново издание на книгата. Съществуват обаче авторски права, които в продължение на 70 година са собственост на автора или издателя на дадено произведение. След войната съюзниците отдадоха авторските права на "Майн Кампф" на провинция Бавария. В началото на 2016 година тези права изтичат. Ако правосъдните министри са решили да забранят преиздаването на немски, то трябва да прокарат закон, който забранява ново издание на книгата. Досега аз не виждам подобно нещо.

Министрите на правосъдието казват, че престъплението "подстрекаване към омраза" е достатъчен аргумент за забрана книгата да бъде преиздадена. Не сте ли съгласен, че в нея става дума за подстрекатерлство към омраза?

ХП: Не споделям това становище, тъй като смятам, че тази книга е исторически документ. Тя не е съвременно политическо произведение. За противоконституционни могат да бъдат обявени произведения, създадени след влизането в сила на конституцията. А произведенията, създадени преди това, са исторически документи. Освен това не смятам за точен и израза подстрекателско произведение, защото много пасажи в книгата не са подстракателски. Познаването на тази книга е полезно, за да се разбере защо толкова много хора през 20-те и 30-те на миналия век са последвали идеите на националсоциализма. Защо трябва да лишаваме германците от това познание? Още през 50-те години президентът Теодор Хойс заяви, че тази книга трябва да бъде публикувана, за да разберат германците как са мислели нацистите и на какви престъпления са били способни.

Deutschland Horst Pöttker

Хорст Пьоткер

Какво е залегнало в "Моята борба"?

ХП: Червената нишка в книгата е расовата идеология. Става дума главно за борбата между германската и еврейската "раса". "Еврейската раса" е главният враг, който според Хитлер трябва да бъде унищожен в името на съхраняването на германите. Тоест още през 1925 година, когато излиза книгата, се е знаело, че националсоциалистите планират унищожението на "еврейската раса". До края на войната книгата е разпространена в 13 милиона екзцемпляра. Тоест аргументът на много германци след 1945 година, че не са знаели нищо, е несъстоятелен.

От няколко години институтът за съвременна история в Мюнхен работи върху коментирано издание на книгата. Вероятно то ще излезе през 2016 година. Това ли е правилното решение? Да се разреши издание с коментарни бележки, а да бъде забранено оригиналното издание?

ХП: Нямаме нужда от историко-критични издания. Още по-малко пък от издание, за което ще бъдат похарчени много пари на данъкоплатците. Защото не ни е нужно непременно да знаем,какво точно е имал предвид авторът Хитлер. Историко-критично издание означава също да бъдат взети под внимание различните пластове на формирането на текста. Според мен е крайно време голяма част от нашата общественост да се запознае със съдържанието на тази книга и да направи реалистична оценка, на критична основа.

Преди няколко години Вие работихте върху коментарите за проекта "Свидетелства на времето", който беше осуетен от баварското финансово министерство. Каква беше целта на този проект?

Deutschland Presse Zeitungszeugen Hitlers Mein Kampf am Zeitungskiosk

Анонс за "Свидетелства на времето". Изданието остава непубликувано

ХП: Планирахме издаването на три брошури с откъси от "Моята борба" и мои коментари. Моята цел беше да изясня въпроса защо толкова много германци са купили и прочели тази книга? И защо са последвали залегналите в нея идеи? Исках да проуча привидно привлекателните аргументи на Хитлер и да опровергая тяхната смисленост, защото в този контекст те само правят правдоподобна изключително бруталната расистка идеология. Опасявам се, че когато тази книга излезе, тя ще се стори привлекателна на всички онези, които имат погрешната представа, че това е произведение, подстрекаващо към омраза и явно възхваляващо злото на всяка страница. Не биваше толкова дълго да табуизираме темата. Точно срещу табуизирането й исках да противодействам с публикацията на откъси от книгата и моите коментари.

Другите държави нямат никакъв проблем с издаването и разпространението на "Моята борба", както показва и търгът в Лос Анджелис. Защо именно германците си създават толкова трудности?

ХП: Абсурдно е именно в Германия човек да се опитва с помощта на авторското право да предотврати четенето на тази книга. Човек може дори да си помисли, че някои смятат германците за още недорасли в сравнение с другите нации. Надявам се все пак, че нашите политици не са на това мнение и 70 години след края на този ужасен режим имат достатъчно доверие в зрелостта на германците. Те могат да си купят преводи на книгата по цял свят. А с навлизането на дигиталните технологии това става още по-лесно. Изобщо не ми е ясно какво означава тази планирана забрана. А хората от десния спектър така или иначе могат да се сдобият с книгата.

* Професор Хорст Пьоткер е социолог и публицист; бил е професор по журналистика в университета в Дортмунд. След пенсионирането си продължава да преподава в университета в Хамбург.

Редакцията препоръчва

Реклама