Хонконг и страхът от Китай | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.06.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Хонконг и страхът от Китай

Благодарение на британците, правната система в Хонконг е една от най-добрите в Азия. Подобно нещо не може да се твърди за Китай. Хонконг е изправен пред сериозна дилема: да екстрадира ли лица, издирвани от Китай?

Това беше най-масовият протест от 16 години насам - стотици хиляди демонстранти излязоха миналия уикенд по улиците на Хонконг. Стигна се и до използването на лютив спрей и палки, барикадите бяха атакувани, ранени имаше и от двете страни. Тази ескалация ни накара да си спомним за "революцията на чадърите" от 2014 година. 

Този път става дума за проектозакон, който би трябвало да облекчи екстрадирането на хора от Хонконг към континентален Китай. Демонстрантите се опасяват, че той ще даде възможност за правен произвол като улесни задържането и предаването на дисиденти на Китай - т.е. на страна, в която правосъдието не е изцяло независимо, в която е обичайна практика признания да се изтръгват със сила, достъпът до адвокат не винаги е гарантиран, а смъртното наказание - за разлика от Хонконг - все още се прилага. Благодарение на британците, Хонконг разполага с една от най-добрите правни системи в Азия.

Хонконг е в затруднено положение

Франк Зирен

Франк Зирен

Кери Лам, правителствената ръководителка на Хонконг, се опита да успокои духовете и подчерта, че законът ще важи само за тежките престъпления, за които в Китай се налага санкция от седем години затвор. Тъкмо това обаче е твърде лесно в държава, в която престъпленията, наказвани със смърт, са общо 46 на брой. Случаят с Гуй Минхай е показателен: през 2015-а роденият в Китай шведски издател бе екстрадиран по време на отпуската си в Тайланд към Китай.

След което бе разпространено видео, в което той прави признания и "доброволно" се отказва от консулска защита, на която е имал право като шведски гражданин. Нерядко в Хонконг биват задържани обвинявани в корупция ръководители на китайски концерни, макар според местното право, доказателства срещу тях да няма.

Дилемата за Хонконг е следната: въпросните лица вероятно действително са корумпирани или са извършили други престъпления, заради които се крият от китайските власти в специалната административна зона. От друга страна в Китай в никакъв случай не ги очаква справедлив процес, поради което не би било правилно да бъдат екстрадирани.

До момента Хонконг нямаше споразумение за екстрадиция с Китай. Навремето Дън Сяопин бе дал на тогавашната британска министър-председателка Маргарет Тачър думата си, че британската колония ще бъде върната на Китай през 1997-а на принципа "Една страна, две системи". Пак той гарантира на британците, че Хонконг ще запази в продължение на 50 години статута си на специална икономическа зона, която има правото да върви по пътя на капитализма - със собствена валута, собствена данъчна система и независимо правосъдие.

Днешната власт в Пекин обаче застъпва становището, че Хонконг е част от Китай, и ако хора са извършили престъпления в Китай, Хонконг е длъжен да ги екстрадира. Според Пекин, това не представлява намеса във вътрешните работи на Хонконг.

Страх, че автономията на Хонконг може да бъде прекратена

Хиляди излязоха на протест в Хонконг

Хиляди излязоха на протест в Хонконг

Хиляди хонконгци от различни обществени слоеве обаче гледат на нещата другояче. А това, че протестите са толкова многобройни, се дължи не само на предвидения закон за екстрадирането, колкото на страховете,  че Китай може да прекрати цялата автономия на Хонконг. Хората се страхуват, че постепенно може да им бъде отнета свободата на мненията и на събиранията - важни аспекти, които отличават техния град от всеки друг на китайска територия. Факт е, впрочем, че многохилядна демонстрация като тази на 4-и юни, когато 180 000 граждани на Хонконг излязоха в центъра на града със свещи в ръце в памет на жертвите от площад „Тянанмън“, е напълно немислима в останалата част на Китай.

В Хонконг мнозина вярват в силата на уличните протести и могат да разчитат на тях и след връщането на Хонконг на Китай: през 2003-а правителството бе принудено да промени становището си след масовите протести срещу закон, насочен към ограничаването на протестите. Тогавашният министър-председател на Хонконг подаде оставка, законът бе отхвърлен.

Междувременно обаче Китай разполага с много повече власт. Мирните демонстрации могат да продължат да се провеждат. Но не е много вероятно правителството да промени позицията си - подход, който само ще увеличи недоволството в Хонконг. Така Пекин сам си отглежда мощна опозиция.

*****

Разгледайте и това видео на ДВ:

 

Вижте видеото 02:40

Там плащат 8 000 евро наем за тристайно жилище

Аудио и видео по темата

Реклама