Хлад между София и Москва. Има защо. | Новини и анализи от България | DW | 06.12.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Хлад между София и Москва. Има защо.

Напоследък новините с руска връзка стряскащо напомнят за едни други времена. Затова е крайно време София да се откаже от опитите си за "баланс" между Русия и НАТО. Опити, които заплашват да завършат с крах.

Коментар от Петър Чолаков:

Отношенията между България и Русия не са в цветущо здраве. Две събития от последните дни са показателни: руският президент Путин обвини София, че бави строежа на „Турски поток”, като паралелно с това Москва обяви български дипломат в Русия за персона нон грата.

Но не политиката на българското правителство е първопричината, която внася хлад между София и Москва. Напротив: под претекст, че се стреми към „баланс”, София флиртува едновременно и с НАТО, и с Русия.

За разлика от много други държави, България се поколеба да изгони руски представители в хода на аферата „Скрипал”. София реши да почисти къщичката си от руски агенти едва през есента на 2019, като повърхностната операция имаше предизборен характер. Но преди всичко бе демонстрация на „активност” под укорителния поглед на партньорите в НАТО. „Руските патриоти”, загърнати с националния ни трибагреник, остават във властта. Под въпрос са и усилията на правителството за извоюване на енергийна независимост от Русия. А за капак България тръгна да възобновява проекта АЕЦ „Белене”. Внушението на премиера Борисов, че американският президент едва ли не му дал зелена светлина за проекта, изглежда като типичен пример за (целенасочено)„изгубване в превода”.

Борисов и Тръмп във Вашингтон

Борисов по време на посещението му при Тръмп

Нов разлом. Къде е България?

Компасът върху картата на геополитическите реалности показва колко наивни са българските политици, проповядващи „баланс”. Тъй като този баланс е чисто и просто невъзможен. Не само защото от 2004 насам сме част от единия „отбор”, а защото разломът между НАТО и Русия, за който имаше надежди, че след края на Студената война ще изчезне, става все по-дълбок. В декларацията, приета на срещата на НАТО в Лондон, Русия бе категорично посочена като заплаха за евроатлантическата сигурност.

Международните новини стряскащо напомнят за времето на междублоковото противопоставяне. Вече няма съмнение, че ГРУ стои зад отравянето на семейство Скрипал. А контраразузнаванията на Франция, Швейцария и Великобритания установиха, че департаментът Горна Савоя във френските Алпи е бил база за 15 руски офицери от ГРУ, които са организирали убийства. Сред тях е един от извършителите на атаката в Солсбъри с „Новичок”. Освен във Великобритания, руските офицери са оперирали в България, Крим, Молдова и Черна гора. В същото време Германия обвини Русия, че стои зад убийството на грузински гражданин в Берлин и изгони двама руски дипломати. Дори Сърбия обвини Москва в шпионаж.

Българските служби решиха да не дразнят Русия. Те премълчават дали оръжейният търговец Гебрев е бил обект на покушения като това срещу Скрипал. Вместо това се лансира анекдотичната версия за отравяне с рукола.

Руският президент знае отлично, че в България има политици, за които комисионните са далеч по-важни от националния флаг. Около субсидираните от Кремъл партии в България не се шуми много-много - ако оставим настрана „разкритията” за плановете на Малинов и „Русофили”. Но нещо да се прави относно подозренията, че „Атака” е финансирана от Москва през фирми на съветник на Сидеров? И дали ще научим повече за българската връзка в Перачницата „Тройка”?

Редакцията препоръчва

В едно обаче Путин е прав: той с основание се притеснява, че „Турски поток” може да последва съдбата на „Южен поток”. Не, проектът едва ли ще заобиколи България. Но не е изключено да бъде „умъртвен” - поради стратегическите интереси на ЕС и НАТО. Размахвайки пръст на София, Путин просто търси начин да отправи скрито послание. Освен това далеч не е сигурно, че изходът от предстоящите преговори с Киев за транзита на газ през Украйна ще е благоприятен за „Газпром”.

Доколко обаче ЕС е достатъчно единен, за да се противопостави на Русия? Влиятелни партии в държави като Франция, Италия, Австрия, Унгария, Словакия изглежда се разбират чудесно с руските „колеги”. Наскоро френският президент Макрон предизвика скандал, провъзгласявайки „мозъчната смърт” на НАТО. Но Жозеп Борел, новият върховен представител на ЕС по външната политика, настоя за запазване на санкциите срещу Кремъл. И отбеляза, че най-добрият начин за противодействие на руския експанзионизъм е да се подпомага Украйна. А според еврокомисарката по енергетиката Кадри Симсон, „Северен проток-2” не отговаря не европейските стандарти.

Пациент с тежки зависимости

И докато някои политици в Стара Европа явно с охота се заиграват с руската мечка, администрацията в Белия дом като че ли е твърдо решена да вкара България в правия път. Доказва го ангажиментът на САЩ да способстват за енергийната диверсификация на България. Изобщо, Вашингтон изглежда иска да вкара София в клиника за пациенти с тежки зависимости. Предстои да видим дали болната ще успее да се пребори със своите „малки" пороци (тежка корупция, несвободни медии, клиентелистка съдебна система, „еднопартиен режим” - по думите на бившия американски посланик Джеймс Пардю). В противен случай София може и да мигрира към азиатски деспотизъм - и политически, и институционално.

Ако терапията сработи, ще видим нови удари срещу руски проксита. И така задните вратички, ползвани от Кремъл, една по една ще започнат да се затварят. Не вярвам да се стигне до ледников период в отношенията между България и Русия. Но София ще трябва да се отърси от наивността си, да се научи на прагматизъм. Ще трябва да спазва по-стриктно ангажиментите към НАТО, да изостави неуместните забежки. И да се отучи от опитите за „баланс”, които заплашват да завършат с крах.

Подобно съдържание

Реклама