Хитлер, автомобилът и Адолф | Начало | DW | 24.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Хитлер, автомобилът и Адолф

Малко филмче - огромен отзвук: една творба на студенти от Германската филмова академия в Баден-Вюртемберг предизвика истински фурор. Става дума за един зловещ диктатор, един германски автомобил и едно мъртво дете.

default

Кадър от рекламния клип на Тобиас Хазе

Късометражният рекламен филм показва едно село в края на 19 век. Автомобилът, марка Мерцедес, е модел от онова време и пътува през селото, наблюдаван недоверчиво от местните жители. Когато на пътя му се изпречват две играещи деца, колата автоматично набива спирачки. Малко след това продължава и по пътя си блъска друго дете, което остава под гумите на колата, а от една съседна къща изскача майка, крещейки: "Адолф!". Камерата се отмества и показва табелата с името на населеното място - Браунау на река Ин, а това е родното място на Адолф Хитлер. На финала на черен фон се появява рекламният текст за автоматичния спирачен асистент на Мерцедес-Бенц. Той гласи: "Разпознава опасностите още преди да са се появили."

Филмчето е дипломната работа на абсолвенти от Гепманската филмова академия в Баден-Вюртемберг. То е гледано вече над един милион пъти в Ютюб. Клипът е в интернет от близо месец и предизвиква оспорвани дискусии. Първоначално концернът Мерцедес изрично се дистанцира от рекламния клип, подчертавайки, че никога не е давал поръчка за подобна реклама. В резултат на това оргиналът трябваше да бъде свален от мрежата. Впоследствие се появи втора версия. При нея през цялото време тече лента с надпис, който гласи, че клипът не е оторизиран от Мерцедес-Бенц.

Филмчето съзнателно е заснето така, че да изглежда като истински рекламен клип, подражавайки на рекламата за автоматичния спирачен асистент на Мередес. Тъкмо тази система дава засечка, когато младият Адолф Хитлер - от студентския клип - се изпречва пред автомобила.

Nachwuchsregisseur Tobias Haase

Младият режисьор Тобиас Хазе

Каква е всъщност целта на авторите на клипчето? Може би да правят косвена реклама на автомобила? Ето как отговаря режисьорът Тобиас Хазе: "В Академията обикновено не снимаме реклама. Рекламата е нещо, за което определен клиент си плаща, поради което той има право да казва какво желае да види. При нас случаят не е такъв. Ние правим реклама на самите нас - на тези, които са създали филма. И смятам, че постигнахме целта си."

За творческата си идея и начин на изразяване авторите на филмчето междувременно бяха отличени и с наградата "First Steps Award", за която абсолвентите на германските филмови училища се състезават в няколко различни категории. Според аргументацията на журито, клипът оставя трайно впечатление и просто принуждава зрителя да заеме позиция и да си състави мнение.

Въпреки това е редно да се запита оправдано ли е такова заиграване с трагични исторически фигури. И дали е позволено националсоциализмът да се превръща в елемент от рекламен клип? Режисьорът Хазе казва: "По-добре да се присмиваме на Хитлер, отколкото да го взимаме прекалено насериозно!"

"Хитлеритис" в Германия

Тази тенденция съществува отдавна. Проявявала се е в различни форми. Авторът на комикси Валтер Мьорс например беше нарисувал Хитлер върху клозет, пеейки наперено "Кибича си в моя бункер". Комикът Хелге Шнайдер изигра ролята на Хитлер във филма "Майн Фюрер: истинската и най-истинска истина за Адолф Хитлер. Има дори и тоалетна хартия с лика на нацисткия водач. През 2002-та пък на пазара се появи сатиричният роман на Тимур Вернес "Той отново е тук". В нея Хитлер е наш съвременник, който се стреми към властта и който обаче вместо народен водач в крайна сметка става комедийна звезда.

Das Cover von Er ist wieder da von Timur Vermes

Книгата на Тимур Вермес "Той отново е тук"

Критиците наричат всичките тези пародии на Хитлер "банализиране на злото", наричат ги още и "хитлеритис". Спорен е въпросът какво постигат тези пародии и изображения. Журналистът Даниел Ерк например казва: "Призракът на Хитлер, който днес витае из различни вестници и телевизионни предавания, е медиален двойник и отражение, от което отсъства цялата противоречивост на действителния образ".

Тобиас Хазе впрочем не е първият, който се занимава с въпроса за това как би изглеждал светът без Адолф Хитлер.Още през 1996 английският автор Стивън Фрай описа в свой роман как с помощта на машина на времето един студент се оказва пренесен в годината 1888. Студентът отравя един кладенец в Браунау, поради което Адолф Хитлер така и не се ражда. Върнал се обратно в нашия съвременен свят, главният герой обаче преживява лоша изненада: онова, което заварва, се оказва още по-лошо и от Третия райх.

Автор: З. Вюнш, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва