′′Хаосът′′ на Елцин и ′′стабилността′′ на Путин | Новини и анализи от Европа | DW | 03.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

''Хаосът'' на Елцин и ''стабилността'' на Путин

Хаосът в Русия от 90-те години на миналия век и днес се използва като плашило, с което се легитимира сегашната власт на Путин. Но трябва ли да ни стряска това плашило, пита руският журналист Константин Егерт.

От началото на "протестната зима" през 2011-2012 година, интересът на руснаците към 90-те години на миналия век бавно, но постоянно расте. Преди всичко младите руснаци, които нямат лични спомени за 90-те години, се интересуват от този период.

Непоносимата лекота на "богатите години"

Днешните руски власти легитимираха властта си като противопоставяха "богатите години" от началото на новия век на 90-те години от миналия век, представяйки последните като ера на бандитизъм, всевластна олигархия, войни и упадък на нравите. Парадоксално е, че част от сегашните политици, включително и президентът Путин, които си създадоха име, кариера и състояние именно в тези години, сега се отричат от собственото си минало. Постелцинското руско ръководство не пожела да използва икономическата и социална стабилност от началото на 21-и век, за да укрепи създадените и да изгради нови демократични институции. То заложи единствено на запазването на властта на всяка цена и беше обречено да търси легитимацията си не в свободната политическа конкуренция, а в измислянето на все нови и нови обяснения, защо властта в Русия трябвало да бъде несменяема. Антитезата "По-добре ние, отколкото хаотичното развитие на 90-те години" се оказа най-простият идеологически инструмент за политическа хипноза на масите.

Време на трагедии, но и на подем

Времето на Елцин действително беше сложно. Спадът на производството, войната в Чечения и организираната престъпност оставиха мрачни спомени у милиони руснаци. Проблемът на руската политическа класа и на интелектуалците се състои в това, че те не можаха или не искаха да признаят най-главното: че 90-те години просто нямаше как да бъдат други, освен трудни. Това беше първият етап на обществения преход от времената на съветските безотговорност, двуличие, догматизъм и лъжеидеология към принципите на отговорността, частната собственост, свободата на словото и религията, към преосмислянето на мястото на страната в света. Този преход не беше лек дори за страните от Централна и Източна Европа, макар че там комунистическите диктатури бяха просъществували 30 години по-малко, отколкото в Русия.

Гражданите на нова Русия на практика не би трябвало да са очаквали нещо по-различно от време на "кръв, пот и сълзи". Повече от това не е трябвало и да им се обещава. В интерес на истината навремето имаше само малцина, които осъзнаваха тези неща.

DW 60 Jahre Jelzin auf einem Panzer in Moskau 19.08.2001

Русия изживя трудни години по времето на Елцин, но тогава имаше и най-голямо демократично развитие

Имат с какво да се гордеят тези, които създаваха руската история през 90-те години: първи демократични избори, първа демократична конституция, провъзгласяваща върховенството на международните закони, в това число и на Всеобщата декларация за правата на човека, над руското законодателство. През 90-те години настъпи небивал в руската история разцвет на свободната журналистика. Беше проведена и най-мащабната приватизационна програма в света. Русия установи партньорски отношения с НАТО и беше приета в Съвета на Европа. Не на последно място се появи и предприемаческа класа, която и до днес спасява руската икономика от крах.

Кремъл - в капана на миналото

Сегашните управници в Русия предпочетоха да игнорират наследството на 90-те години, преувеличавайки и изопачавайки проблемите, насаждайки у гражданите комплекс за малоценност и създавайки фалшиво-величествения образ на "великия Съветски Съюз", който бил разрушен от т.нар. "демократи", от американците и "пияницата Елцин". Повече от десет години тази елементарна лъжа служеше като универсална индулгенция на сегашната власт. И днес трагичните последици от това развитие стават все по-очевидни. Недоверието в институциите и политическият цинизъм, насаждани у обществото през последните десет години, доведоха до това, че цялата отговорност за решаването на всевъзможни проблеми е възложена на изпълнителната власт и преди всичко на президента Путин.

За разлика от Елцин, който беше майстор на политическите маневри, сегашният държавен глава не може да се позове на непослушни депутати, независими губернатори и недоверчиви телевизионни канали, които му пречат да провежда своята политическа линия. Днес всички партии, двете камари на парламентите във всички региони и всички основни медии са под контрола на Кремъл.

Konstantin Eggert

Константин Егерт

Именно в тези условия на свърхцентрализирана власт, през 2014 година настъпи пълен крах на социално-икономическата стабилност. Украинската война и последвалата икономическа криза я ликвидираха само за 12 месеца. По думите на Путин, руската власт сега преминава на "ръчно управление". Това е най-верният път да се затъне в незначителни проблеми и да се изпусне основното.

Време е да си научим урока

90-те години са безвъзвратно отминали. Кремъл обаче продължава да се позовава на този период, търсейки оправдание за случващото се в момента. И това можеше да се очаква, тъй като днешната власт не разполага с друга легитимност - например произтичаща от многообразието на институциите и мненията, от конкуренцията между хора и идеи. А и вече е късно да я получи. Затова по улиците все по-често можеш да чуеш от мнозина: "При Елцин не взимаха толкова много подкупи", или: "През 90-те държавата не пречеше на бизнеса". Преоценката на първите години от историята на постсъветска Русия е неизбежна. Но не, за да се върнем назад към тях, а за да се поучим от техния трагичен и същевременно оптимистичен урок. И да вървим напред.

*Константин Егерт е руски журналист и наблюдател на радиостанция "Коммерсант FM"

Редакцията препоръчва

Реклама